Уикипедия

Никита Михалков

Никита Сергеевич Михалков (на руски: Никита Сергеевич Михалков) е руски (съветски) режисьор, сценарист, актьор и продуцент.

Никита Михалков
Никита Сергеевич Михалков
Никита Михалков през 2022 г.
Роден
21 октомври 1945 г. (79 г.)
Националност Русия
Професиярежисьор, сценарист, актьор и продуцент
Активни години1959–
Брачни партньориАнастасия Вертинская, 1 дете;
Татяна Михалков, 3 деца
ДецаСтепан, Анна, Артьом, Надежда
Награди на БАФТАноминация (1989, 1996)
Уебсайтbesogontv.ru
Никита Михалков в Общомедия
Владимир Путин на снимачната площадка на „Изпепелени от слънцето 2“, 13 май 2008 г.

Биография

редактиране

Никита Михалков е роден в семейството на детския писател Сергей Владимирович Михалков и поетесата и преводачка Наталия Петровна Кончаловская. Брат е на режисьора Андрей Кончаловски. По бащина линия произхожда от старинния дворянски род Михалкови, известен още от 15 век. През 16 век предците му са били приближени на руските царе.

До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки. Основното си образование довършва в обикновено училище. От 1956 до 1959 г. учи в музикално училище. За пръв път се снима в киното, когато е на 14 години. Участва с неголеми роли във филмите „Туче над борском“ (1960) и „Приключенията на Кроша“ (1961). Първата му значима роля е във филма на Георгий Данелия „Аз крача из Москва“. Тя му донася известност. Михалков е и изпълнител на популярната песен от филма.

През 1963 г. постъпва в актьорския факултет на театралния институт „Борис Щукин“. В 1966 г. се жени за състудентката си, актрисата Анастасия Вертинская. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

През 1970 г. Никита Михалков се разделя с първата си съпруга. От нея той има син Степан.

През 1971 г. завършва ВГИК, дипломирайки се с късометражния филм „Спокоен ден в края на войната“. Той е отличен на VIII фестивал на студентското кино с наградата на журито „Съветски екран“.

Военната си служба отбива в периода 1971 – 1974 в атомния подводен флот в Камчатка. След уволнението си се жени за манекенката Татяна Соловеева. От брака с нея Михалков има две дъщери, Анна (1974 г.) и Надя (1987 г.) и син, Артем (1975 г.).

През 1974 г. е режисьорският му дебют „Свой сред чужди, чужд сред свои“, в който се изявява и като актьор и съсценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го „Незавършена пиеса за механично пиано“, „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“, „Родня“ и други.

 
Михалков на Международния кинофестивал, Венеция, 1987 г.

През 1984 г. Никита Михалков получава званието „Народен артист на РСФСР“. По това време той се радва и на международно признание.

Към края на 80-те години режисьорът създава творческото обединение „Три Те“ (творчество, товарищество, труд), съшествуващо днес под формата на продуцентска компания. Първият филм, изработен в него е „Урга – територия на любовта“ (1991), номиниран за „Оскар“.

От 1990 до 1995 г. Михалков заема поста президент на Всеруската тенисна федерация.

През 1992 г. режисьорът става член на президиума на Руския международен фонд на културата. От 1993 г. е председател на Руския фонд на културата, съвместно с академик Дмитрий Лихачов.

Филмът му от 1994 г. „Изпепелени от слънцето“ печели „Златна палма“ от Международния кинофестивал в Кан и „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.

През 1998 г. Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията „Сибирският бръснар“, чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара.

През 2003 г. работи съвместно с телевизионния канал „Русия“ по документалната поредица „Никита Михалков. Руският избор“, третиращ историята на белогвардейците. Създава документалните очерци „Отец“ и „Мама“, посветени съответно на стогодишнината от рождението на баща му, Сергей Михалков и деветдесетгодишнината от рождението на майка му, Наталия Кончаловская. Вторият филм печели голямата награда на международния фестивал „Златен витяз“.

За ролята на генерал Глеб Пожарский в „Статски съветник“ (2005) е отличен с приза „Кинотавър“, награда от Фестивала на руското кино във Франция и наградата на кинокритиката в Русия, „Златният орел“.

На Международния кинофестивал във Венеция през 2007 г. Никита Михалков получава „Златен лъв“ за филма си „12“.

По повод на петдесет и петата годишнина на руския президент Владимир Путин (7 октомври 2007) режисьорът прави за телевизионния канал „Русия“ документалния филм „55“. Филмът изтъква заслугите на Путин за възраждането на Русия. Приет е нееднозначно от руската публика.

Никита Михалков е президент на Московския международен кинофестивал от 21 юни 2007 г.

Политическа дейност

редактиране

Михалков участва активно в руската политика. Той е известен със своите понякога руски националистически и славянофилски възгледи. Михалков допринася за пропагандирането на идеите на Иван Илин в постсъветска Русия. Той е автор на няколко статии за Илин и му хрумва идеята да пренесе тленните му останки от Швейцария в Донския манастир в Москва, където философът е мечтал да намери последното си убежище. Церемонията по препогребването, както и на Антон Деникин – генерал, чийто лозунг е „Русия, единна и неделима“, се провежда на 3 октомври 2005 г.

През октомври 2006 г. Михалков посещава Сърбия, давайки морална подкрепа за суверенитета на Сърбия над Косово. През 2008 г. отново е в Сърбия, за да подкрепи Томислав Николич, който тогава се кандидатира като ултранационалистически кандидат за сръбския президент. Михалков участва в среща на „Номоканон“, сръбска младежка организация, която отрича военните престъпления, извършени от сърби през югославските войни от 1992–1999 г. В реч пред организацията Михалков говори за „война срещу православието“, като цитира православното християнство като „основната сила, която се противопоставя на културния и интелектуален Макдоналдс“. В отговор на изявлението му журналист пита Михалков: „Кое е по-добре, Макдоналдс или сталинизъм?“ Михалков отговаря: „Зависи от човека“.[1] Михалков се описва като монархист.[2][3]

Михалков е силен поддръжник на руския президент Владимир Путин. През октомври 2007 г. Михалков, който продуцира телевизионна програма за 55-ия рожден ден на Путин, подписва отворено писмо с молба Путин да не се оттегля след изтичането на мандата си.[4]

Вертикалното ръководство на Михалков на Съюза на кинематографистите е критикувано от много видни руски режисьори и кинокритици като автократично и насърчава много членове да напуснат и да създадат конкурентен синдикат през април 2010 г.[5][6]

През 2015 г. Михалков получава забрана да влиза в Украйна за 5 години заради подкрепата му за руското анексиране на Крим през 2014 г.[7][8] Въпреки подкрепата си за анексирането на Крим, той също призова за освобождаването на лишения от свобода украински режисьор Олег Сенцов.[9]

На 24 февруари 2022 г. се застъпва за международното признаване на Донецката народна република и Луганската народна република от Русия и подкрепя руското нахлуване в Украйна през 2022 г., като говори за предателството от Украйна и убийствата на жители на Донбас.[10] Той също така критикува тези руски културни дейци, които се противопоставят на инвазията на Русия, с аргумента, че те са мълчали за престъпленията срещу Донбас, а сега според него само спасяват имуществото си в чужбина от санкции и изпращат децата си да учат там.[10]

През декември 2022 г. ЕС санкционира Михалков във връзка с руското нахлуване в Украйна през 2022 г.[11] През януари 2023 г. Украйна налага санкции на Михалков след подкрепата му за руското нахлуване в Украйна през 2022 г.[12][13]

Филмография

редактиране

Като режисьор

редактиране
Година Име на български Име на руски Пояснение
1967 Девочка и вещи курсова работа
1968 А я уезжаю домой курсова работа
1970 Спокоен ден в края на войната Спокойный день в конце войны дипломна работа
1974 Свой сред чужди, чужд сред свои Свой среди чужих, чужой среди своих първи пълнометражен игрален филм
1976 Робиня на любовта Раба любви игрален
1977 Незавършена пиеса за механично пиано Неоконченная пьеса для механического пианино игрален
1979 Пет вечери Пять вечеров игрален
1979 Няколко дни от живота на И. И. Обломов Несколько дней из жизни И. И. Обломова игрален
1980 Родня Родня игрален
1983 Без свидетели Без свидетелей игрален
1987 Очи чорние Очи чёрные игрален
1990 Автостоп Автостоп игрален
1991 Урга – територия на любовта Урга-территория любви игрален
1993 Анна: от 6 до 18 Анна: от 6 до 18 документален
1994 Изпепелени от слънцето Утомлённые солнцем игрален
1999 Сибирският бръснар Сибирский цирюльник игрален
2003 Русские без России документален
2007 12 12 игрален
2007 55 55 документален

Като актьор

редактиране
Година Име на български Име на руски Роля
1959 Слънцето свети за всички Солнце светит всем
1960 Тучи над Борском Петя
1960 Шумный день
1961 Приключенията на Кроша Приключения Кроша Вадим
1963 Аз крача из Москва Я шагаю по Москве Коля
1965 Год как жизнь
1966 Перекличка
1966 Не самый удачный день
1967 Червено и бяло Звёзды и солдаты
1968 Красная палатка Чухновский
1969 Дворянско гнездо Дворянское гнездо княз Нелидов
1969 Песен за Маншук Песнь о Маншук
1979 Спорт, спорт, спорт Спорт, спорт, спорт
1972 Станционният надзирател Станционный смотритель
1974 Свой сред чужди, чужд сред свои Свой среди чужих, чужой среди своих есаул Бръйлов
1976 Робиня на любовта Раба любви
1977 Незавършена пиеса за механично пиано Неоконченная пьеса для механического пианино Николай Иванович Трилецкий
1979 Сибириада Сибириада Алексей Устюжанин през 60-те
1980 Два голоса
1981 Родня Родня келнерът
1981 Портрет на жената на художника Портрет жены художника
1981 Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън: Баскервилското куче Приключения Шерлока Холмса и доктора Ватсона: Собака Баскервилей сър Хенри
1982 Гара за двама Вокзал для двоих Андрей
1982 Инспектор ГАИ Трунов
1982 Полёты во сне и наяву кинорежисьор
1984 Жесток романс Жестокий романс Паратов
1990 Под северным сиянием
1991 Унижените и оскърбените Униженные и оскорблённые княз Валковский
1992 Прекрасная незнакомка
1993 Анна: от 6 до 18 Анна: от 6 до 18
1994 Изпепелени от слънцето Утомлённые солнцем Сергей Котов
1996 Ревизор Ревизор Городничий
1999 Сибирският бръснар Сибирский цирюльник император Алексанъдр III
2003 Русские без России
2005 Жмурки криминалистът Михалич
2005 Персона Нон Грата
2005 Статский советник Глеб Георгиевич Пожарский
2006 Мне не больно Сергей Сергеевич
2007 12 12
2007 Тупой Жирный Заяц Никита Михалков

Източници

редактиране
  1. ↑ Ragozin, Leonid. Точка невозврата // Russian Newsweek 4 (178). 21–27 January 2008. Архивиран от оригинала на 11 February 2009. Михалков прищурился еще хитрее и нанес главный риторический удар: «Потому что православие – это основная сила, противостоящая культурному и интеллектуальному макдоналдсу»...Вдруг из зала раздался провокационный вопрос: «А что лучше – макдоналдс или сталинизм?» – «Ну это кому как», – ответил сын лауреата Сталинской премии.
  2. ↑ Великое интервью о великом кино Архив на оригинала от 26 ноември 2010 в Wayback Machine.. Kommersant.ru, 11 May 2010.
  3. ↑ Никита Михалков сдал мигалку // Архивиран от оригинала на 6 August 2012. Посетен на 4 February 2016.
  4. ↑ Bayer, Alexei. Sympathy for the devil // The Moscow Times. 24 March 2008. Архивиран от оригинала на 30 March 2008. Посетен на 24 March 2008.
  5. ↑ НАМ НЕ НРАВИТСЯ Архив на оригинала от 12 април 2010 в Wayback Machine. – manifesto of those starting new union
  6. ↑ Opponents of Nikita Mikhalkov to Found Alternative Union of Cinematographers // Russia-ic.com, 19 April 2010. Посетен на 13 October 2013.
  7. ↑ Director Nikita Mikhalkov Speaks Out After Ukraine Ban // 31 August 2015.
  8. ↑ Кінорежисер Михалков створює загрозу нацбезпеці України – СБУ
  9. ↑ Никита Михалков – Дождю: "Коллективных писем я не подписываю". Как режиссер вступился за украинского коллегу Сенцова // 29 June 2014.
  10. ↑ а б Михалков: признание РФ Луганской и Донецкой народных республик было единственным выходом // TASS, 2022-02-25. Посетен на 2022-08-20.
  11. ↑ COUNCIL DECISION (CFSP) 2022/2477 of 16 December 2022 // Посетен на 8 February 2023.
  12. ↑ Zelensky imposes sanctions against 119 Russian cultural and sports figures // Meduza, 2023-01-07. Посетен на 2023-01-07.
  13. ↑ Ukraine imposes sanctions on Russian, pro-Russian celebrities. // The Kyiv Independent, 2023-01-07. Посетен на 2023-01-07.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Никита Михалков.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никита_Михалков&oldid=12507482“.