Отваря главното меню

Мехомийската българска черковно-училищна община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено около 1829 година век в разложкия град Мехомия, тогава в Османската империя.[1]

Мехомийска българска община
Устав на Мехомийската българска община
Устав на Мехомийската българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана около 1829 г., Османска империя
Закрита 1912 г., България
Правно положение несъществуваща
Седалище Мехомия
Официални езици български

ИсторияРедактиране

Общината се заражда след 1829 година и последвалите Одринския мирен договор реформи в Османската империя.[1] Тя е една от първите в Разлога, която получава ферман за строеж на църква и в 1834 година в града общината изгражда храма „Свети Георги“.[2] Членове на общината са представителя в меджлиса Цветко Кондев, Яне Ботков, Гере Шишков, Петър Татарски, Михаил Попйосифов.[2] В годините на Кримската война (1853 – 1856) общината е и официално призната от османските власти.[1] и поема и редица административни функции.[2]

В 1846 – 1861 година общината е начело на борбата с гръцкия владика Матей Самоковски. Поддържа активни връзки с водача на българската църковна борба - Цариградската българска община. В 1873 година общинарите поп Никола Ангелов, Никола Каназирев, Кипре Максев, Бильо Хаджийски пишат на руския пловдивски вицеконсул Найден Геров да изпрати момче от Мехомия на обучение в Русия.[2]

След Априлското въстание и последвалата Руско-турската война, подобно на другите български общини в Македония, Мехомийската община не е призната от властите и дейността ѝ се ограничава. На 15 ноември 1888 година общината праща молба до Великия везир, подпечатана и със 70 селски кметски печата, в която твърди, че причината за неуредиците в духовния и обществения живот на българите е непризнаването на общината от властите.[2]

На 1 януари 1889 година е избрана нова община с председател Атанас Хаджитодоров, секретар-касиер Кипре Максев и членове поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев. След 1891 година общината се активизира и тя построява изцяло със свои пари модерна училищна сграда[2]

След като градът попада в България в 1912 година общината е разпусната и е назначена нова общинска управа.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 179.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 180.