Разлог

град в България
(пренасочване от Мехомия)
Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).

Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог. Разположен е в котловината Разлог, чието име получава на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името Мехомия.[2]

Разлог
Знаме
      
Герб
От горе надолу: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
От горе надолу: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
Общи данни
Население12 263 души[1] (15 декември 2023 г.)
55,5 души/km²
Землище221,114 km²
Надм. височина812 m
Пощ. код2760
Тел. код0747
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ61813
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ; 2011)
Уебсайтwww.razlog.bg
Разлог в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 12 284 души по настоящ адрес и 12 951 души по постоянен адрес.[3]

География редактиране

 
Изглед към града

Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини – Рила, Пирин и Родопите. На юг е град Банско, на югоизток – Добринище, а на североизток Белица и Якоруда.

Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин, а източна граница е р. Места. Тя е висока междупланинска котловина със средна надморска височина над 800 м. В тектонско отношение котловината представлява грабен, отделен от планините с големи разседни зони.

Територията на общината има изключително разнообразен релеф. Обхваща 37577 ха. от които 21542 ха горски фонд и 7035 ха обработваема земя. Селскостопанският фонд е 14 789 ха, а населените места са 629 ха.

Климат редактиране

Разлог се намира в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна особеност на климата е значително по-меката и по-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната област. Градът попада в климатичния район на долината на р. Места и зимата е относително по-студена и лятото по-хладно.

Средната годишна температура на въздуха е 9 °C, най-студеният месец е януари (-1,9 °C), а най-топлият – юли (18,9 °C).

   Климатични данни за град Разлог  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 2,2 4,7 8,7 14,8 19,7 23,1 25,5 22,5 22,6 16,5 10,0 4,7 14,9
Средни температури (°C) −1,9 0,0 3,4 8,7 13,3 16,8 18,9 18,7 14,7 9,9 5,2 0,3 9,00
Средни минимални температури (°C) −6,1 −4,4 −1,4 2,9 7,6 7,5 12,0 8,7 9,0 4,6 1,2 −3,9 3,6
Средни месечни валежи (mm) 71 59 52 56 65 57 42 31 37 65 79 80 694
Източник: [4]

История редактиране

 
Устав на Мехомийската българска община

На 7 km от днешния град, в местността „Бетоловото“, са открити останки от църква от V век. Следи от друга раннохристиянска църква от V-VI век се намират в местността „Катарино“, като в близост до нея има и останки от по-ранно езическо светилище.[5]

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[6]

Етимологията на името Мехомия е неясна, като то вероятно е тракийско. Народната етимология го свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.[7]

В XIX век Мехомия е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя.

През Възраждането в селището функционира метох на Рилския манастир. Таксидиоти тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 гроша милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.[10]

Към края на XIX Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[11]

През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи-християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 година от части на Родопския отряд.[13] Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[14][15]

Година на
преброяване
Численост
19346003
19466912
19568611
196510 459
197513 672
198513 907
199213 422
200112 738
201111 960
202111 210

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]

Численост Дял (в %)
Общо 11 360 100
Българи 10 764 94,75
Турци 5 0,04
Цигани 488 4,3
Други 39 0,4
Не се самоопределят 64 0,56

Население по възраст редактиране

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[17]

0 – 14 г. 15 – 64 г. над 65 г.
2011 13.95% 68.94% 17.11%

Религии редактиране

   
Обръщение на българското население от Мехомия и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В Разлог се намира една от най-големите православни църкви в област Благоевград – „Свето Благовещение“, както и няколко по-малки църкви.

В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит Борис Неврокопски. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание – по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „Успение Богородично“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.

На около 3 km южно от Разлог се намира средновековната църква „Света Троица“.

В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[18]

Икономика редактиране

Основни промишлени предприятия:

Обществени институции редактиране

В град Разлог има районна прокуратура, районен съд, районно полицейско управление, общинска болница и спешен медицински център – за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В града има драматичен състав при Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“, както и музей Парапунова къща.

Редовни събития редактиране

Едно от събитията, с които Разлог е известен, е новогодишният карнавал, познат като „Старчевата“. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.

Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши (старци). Костюмът на чаушите се подготвя дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 m конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целия месец декември и на самия карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.

Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ергени (ерджени), а понякога обратно.

Личности редактиране

В XIX и началото на XX век градчето е традиционният център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Петър Лачинов, Владимир Каназирев и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмският войвода Мирчо Кипрев. От Мехомия е видният род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко, като сред видните му представители са Филотей Самоковски, Михаил Манзурски, Иван Попмихайлов, Славчо Даскалов и други. Капитан Иван Стойчев от Мехомия е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.

Туризъм редактиране

От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини – Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 km, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“. През града минава теснолинейката, която свързва град Септември с градчето Добринище.

Кухня редактиране

Едно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, суджук, кисело зеле, червено цвекло (чекане), ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата – тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.

Спорт редактиране

ВК Пирин Разлог“ е един от най-добрите отбори в България и редовен медалист от националното първенство по волейбол. Отборът ползва зала „Септември“ в центъра на града. ПФК ПИРИН 2002 е участник в единната Б професионална лига на България и играе своите домакински мачове на стадион „Септември“ с капацитет 7 000 седящи места. До сезон 2013/2014 година отборът се казва „Пирин Балканстрой“, но тъй като генералният спонсор Балканстрой се оттегля от отбора, волейболният тим се казва само ВК Пирин.[19]

Литература редактиране

  • Разлог – история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
  • Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.
  • Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2008, 160 с.
  • Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК „Комси-VT“, 1999, 319 с.
  • Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.
  • „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
  • „Просветното дело в Разложко“, Мирчо Юруков от с. Градево, Разложко, Разлог, 1941 г.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. www.grao.bg
  4. www.stringmeteo.com
  5. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 176.
  6. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  7. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко. Българска академия на науките, 1979. с. 146.
  8. Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 13.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  13. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 65.
  14. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
  15. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  16. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  17. „Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
  18. www.sesc-bg.org
  19. Пирин продължава без Балканстрой, 27 юни 2013