Отваря главното меню

Разлог

град в България
(пренасочване от Мехомия)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).

Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог. Разположен е в котловината Разлог, чието име получава на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името Мехомия.[1]

Разлог
      
Герб
Отгоре надолу: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
Отгоре надолу: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
Общи данни
Население 12 789 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 11 960 (НСИ)
Землище 221,114 km²
Надм. височина 812±1 m
Пощ. код 2760
Тел. код 0747
МПС код Е
ЕКАТТЕ 61813
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Разлог в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Изглед към града

Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини – Рила, Пирин и Родопите. На юг е град Банско, на югоизток – Добринище, а на североизток Белица и Якоруда.

Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин, а източна граница е р. Места. Тя е висока междупланинска котловина с средна надморска височина над 800 м. В тектонско отношение котловината представлява грабен, отделен от планините с големи разседни зони.

Територията на общината има изключително разнообразен релеф. Обхваща 37577 ха. от които 21542 ха горски фонд и 7035 ха обработваема земя. Селскостопанският фонд е 14 789 ха, а населените места са 629 ха.

КлиматРедактиране

Разлог се намира в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна особеност на климата е значително по-меката и по-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната област. Градът попада в климатичния район на долината на р. Места и има зимата е относително по-студена и лятото по-хладно.

Средната годишна температура на въздуха е 9 °С, най-студеният месец е януари (-1,9 °С), а най-топлият – юли (18,9 °С).

Климатични данни за град Разлог
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 2,2 4,7 8,7 14,8 19,7 23,1 25,5 22,5 22,6 16,5 10,0 4,7 14,9
Средни температури (°C) −1,9 0,0 3,4 8,7 13,3 16,8 18,9 18,7 14,7 9,9 5,2 0,3 9,00
Средни минимални температури (°C) −6,1 −4,4 −1,4 2,9 7,6 7,5 12,0 8,7 9,0 4,6 1,2 −3,9 3,6
Средни месечни валежи (mm) 71 59 52 56 65 57 42 31 37 65 79 80 694
Източник: [2]

ИсторияРедактиране

На 7 km от днешния град, в местността „Бетоловото“, са открити останки от църква от V век. Следи от друга раннохристиянска църква от V-VI век се намират в местността „Катарино“, като в близост до нея има и останки от по-ранно езическо светилище.[3]

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[4]

Етимологията на името Мехомия е неясна, като то вероятно е тракийско. Народната етимология го свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.[5]

В XIX век Мехомия е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя.

През Възраждането в селището функционира метох на Рилския манастир. Таксидиоти тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 гроша милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.[8]

Към края на XIX Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[9].

През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи – християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 година от части на Родопския отряд.[11] Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[12][13]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 6 003
 
1946 6 912
1956 8 611
1965 10 459
1975 13 672
1985 13 907
1992 13 422
2001 12 738
2011 11 960

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост Дял (в %)
Общо 11 360 100.00
Българи 10 764 94.75
Турци 5 0.04
Цигани 488 4.3
Други 39 0.34
Не се самоопределят 64 0.56

Население по възрастРедактиране

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[15]

0-14 г. 15-64 г. над 65 г.
2011 13.95% 68.94% 17.11%

РелигииРедактиране

   
Обръщение на българското население от Мехомия и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В Разлог се намира една от най-големите православни църкви в област Благоевград – „Свето Благовещение“, както няколко по-малки църкви.

В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит Борис Неврокопски. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание – по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „Успение Богородично“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.

На около 3 km южно от Разлог се намира средновековната църква „Света Троица“.

В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[16]

ИкономикаРедактиране

Основни промишлени предприятия:

Обществени институцииРедактиране

В град Разлог има районна прокуратура, районен съд, районно полицейско управление, общинска болница и спешен медицински център – за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В града има драматичен състав при Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“, както и музей Парапунова къща.

Редовни събитияРедактиране

Едно от събитията, с които Разлог е известен, е новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.

Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 m конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целия месец декември и на самия карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.

Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени, а понякога обратно.

ЛичностиРедактиране

В XIX и началото на XX век градчето е традиционният център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Петър Лачинов, Владимир Каназирев и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмският войвода Мирчо Кипрев. Капитан Иван Стойчев е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.

ТуризъмРедактиране

От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини – Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 km, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“. През града минава теснолинейката, която свързва град Септември с градчето Добринище.

КухняРедактиране

Едно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата – тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.

СпортРедактиране

ВК Пирин Разлог“ е един от най-добрите отбори в България и редовен медалист от националното първенство по волейбол. Отборът ползва зала „Септември“ в центъра на града. ПФК ПИРИН 2002 е участник в единната Б професионална лига на България и играе своите домакински мачове на стадион „Септември“ с капацитет 7 000 седящи места. До сезон 2013/2014 година отборът се казва „Пирин Балканстрой“, но тъй като генералният спонсор Балканстрой се оттегля от отбора, волейболният тим се казва само ВК Пирин.[17]

ЛитератураРедактиране

  • Разлог – история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
  • Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.
  • Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2008, 160 с.
  • Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК „Комси-VT“, 1999, 319 с.
  • Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.
  • „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
  • „Просветното дело в Разложко“, Мирчо Юруков от с. Градево, Разложко, Разлог, 1941 г.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. www.stringmeteo.com
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 176.
  4. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  5. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко. Българска академия на науките, 1979. с. 146.
  6. Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13.
  9. Кънчов, Васил. Разлог. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192. (на български)
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
  11. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 65.
  12. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019. (на български)
  13. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  14. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  15. „Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019. (на български)
  16. www.sesc-bg.org
  17. Пирин продължава без Балканстрой, 27 юни 2013