Милена Йесенска

чешка журналистка и преводачка

Милена Йесенска (на чешки: Milena Jesenská) е чешка журналистка, редакторка, преводачка и писателка.

Милена Йесенска
Милена Йесенска, преди 1938 г.
Милена Йесенска, преди 1938 г.
Родена 10 август 1896 г.
Починала концентрационен лагер „Равенсбрюк“, Германия
Професия журналист, писател, преводач
Националност  Чехия
Активен период 1922 -1939
Жанр публицистика
Награди Орден „Томас Гариге Масарик“
праведници на света
Съпруг Ернст Полак (1918 – 1925)
Яромир Крейчар (1926 – 1934)
Деца Яна Черна
Милена Йесенска в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Милена Йесенска е родена на 10 август 1896 г. в Прага, Австро-Унгария (сега Чехия). Баща ѝ Ян Йесенски е зъболекар, челюстен хирург, и професор в Карловия университет в Прага, а майка ѝ, Милена Хейзларова, умира, когато Милена е 16-годишна. Учи в гимназия „Минерва“, първата академична девическа гимназия в Австро-Унгарската империя. Следва в Пражката консерватория и в Медицинския факултет, но изоставя обучението си след два семестъра.

През 1918 г. се омъжва за Ернст Полак, еврейски интелектуалец и литературен критик, когото среща в пражките литературни среди и се премества с него във Виена. Тъй като доходите на съпруга ѝ в следвоенната икономика са недостатъчни, тя работи като преводачка.

През 1919 г. се запознава с разказа „Огнярът“ от пражкия писател Франц Кафка и му пише, за да поиска разрешение да го преведе от немски на чешки. Кореспонденцията им става интензивна и страстна, и двамата се срещат на два пъти – прекарват четири дни заедно във Виена, а по-късно един ден в Гмунд. Кафка прекъсва връзката им през 1920 г., отчасти защото Йесенска не може да напусне съпруга си, но разменят още писма през 1922 и 1923 г. В края на живота си Кафка предава на Йесенска своите дневници.

Освен разкази на Кафка, тя превежда и текстове на Херман Брох, Франц Верфел, Ъптон Синклер, и много други. Във Виена също започва да пише сама, като пише статии, а по-късно има публикации в женските рубрики в някои от най-известните пражки ежедневници и списания – като „Tribuna“, а в периода 1923 – 1926 г. пише за „Národní listy“, „Pestrý týden“ и „Lidové noviny“.

През 1925 г. тя се развежда с Полак и се премества обратно в Прага. Там се запознава и омъжва за авангардния чешки архитект Яромир Крейчар. Имат дъщеря – Яна Черна (Яна Крейчарова), също поетеса и писателка.

В Прага продължава да работи като журналистка, пише за вестници и списания, а също като редактор и преводач на детски книги. Някои от нейните статии от периода са публикувани в две отделни колекции от пражкото издателство „Topič“ през 1926 и 1927 г.

През 30-те години, както и много други чешки интелектуалци, е привлечена от комунизма, но през 1936 г. изоставя симпатиите си към идеологията, когато осъзнава ексцесиите на сталинизма. Развежда се с Яромир Крейчар през 1934 г., а той се жени за латвийска преводачка, която среща по време на посещението си в Съветския съюз.

В периода 1938 – 1939 г. е редактор на престижното списание за политика и култура „Přítomnost“, създадено от журналиста и писател Фердинанд Перутка. Пише коментари за възхода на NSDAP в Германия, аншлуса на Австрия към нацистка Германия и възможните последици от това за Чехословакия.

След окупацията на Чехословакия от германската армия тя е присъединява към нелегалното съпротивително движение и помага на много еврейски и политически бежанци да емигрират. През ноември 1939 г. е арестувана от Гестапо и затворена първо в пражкия квартал „Панкрац“, а по-късно в Дрезден. През октомври 1940 г. е депортирана в концентрационния лагер „Равенсбрюк“, Германия. Там оказва морална подкрепа на други затворници и се сприятелява с Маргарет Бубер-Нюман, която пише нейната биография след войната.

Милена Йесенска умира от бъбречна недостатъчност на 17 май 1944 г. в концентрациония лагер „Равенсбрюк“.

Дъщеря ѝ, Яна Черна, пише първата ѝ биография „Adresát Milena Jesenská“, която е отпечатана, но заради събитията в Чехословакия през 1969 г. е унищожена и само един екземпляр е изнесен тайно от страната.

През 1991 г. животът ѝ е екранизиран във филма „Милена“ с участието на Валери Каприски, Питър Галахър и Стейси Кийч.

На 14 декември 1994 г. Яд ва-Шем ѝ дава отличието Праведници на света.

Тя е и тема на кантата за сопран и оркестър, озаглавена „Милена“, от аржентинския композитор Алберто Гинастера.

На нейно име от Института по хуманитарни науки (Institut für die Wissenschaften vom Menschen) е учредена стипендия за журналисти, които пишат по теми в областта на културата.

ПроизведенияРедактиране

  • Cesta k jednoduchosti (1926) – сборник
  • Člověk dělá šaty (1927) – сборник
посмъртно
  • Milena Jesenská zvenčí a zevnitř: Antologie textů Mileny Jesenské. (1996) – антология с ред. Людмила Хегнерова
  • Nad naše síly: Češi, židé a Němci 1937 – 1939. (1997) – сборник с ред. Вацлав Бурян
  • Dopisy Mileny Jesenské. (1998) – сборник с писма на Милена Йесенска, с ред. Алена Вагнерова
  • The Journalism of Milena Jesenska: A Critical Voice in Interwar Central Europe (2003) – сборник с ред. Катлийн Хейс

ЕкранизацииРедактиране

  • 2006 Nu devant un fantôme

Книги за Милена ЙесенскаРедактиране

частично представяне
  • Adresát Milena Jesenská (1969) – от Яна Черна
  • Kafka’s Milena (1988) – от Яна Черна
  • Milena Jesenská: Biographie (1995) – от Алена Вагнерова
  • Kafka, Love, and Courage: The Life of Milena Jesenská (1997) – от Мари Хокадай
  • Milena: The Tragic Story of Kafka's Great Love (1997) – от Маргарет Бубер-Нюман

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Milena Jesenská“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.