Уикипедия

Милена Кирова

българска литературна критичка

Милена Георгиева Кирова е българска литературна критичка, университетска преподавателка, професорка, феминистка. Тя е председателка на Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ)[1].

Милена Кирова
българска литературна критичка
Родена
3 юни 1958 г. (66 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, литературна критика
Работила вСофийски университет
Публикации„Сънят на Медуза“ (1995)
„Библейската жена“ (2005)
Награди„Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2011)
„Йордан Йовков“ (2020)
Семейство
БащаГеорги Марков

Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнистка е на рубриката „Думи срещу думи“ във в. „Култура“.

Биография

редактиране

Милена Кирова е дъщеря на българския литературен критик проф. Георги Марков, преподавател в Софийския университет[2] по марксистко литературознание. Родена е в София на 3 юни 1958 г.

Завършва средното си образование в Пловдив (1977) и българска филология с втора специалност английска филология в Софийския университет (1981) [3].

Творчество

редактиране

Книгата на Милена Кирова „Сънят на Медуза“ (психоаналитични, постмодерни анализи на класически български автори и произведения) се смята за едно от литературните събития на 1995 [4] и оказва силно влияние върху българската литературна критика до началото на 21 век, като според литературоведа Бойко Пенчев „Сънят на медуза“ е от една страна „нов прочит“, различаващ се от традицията за анализиране на българската литература, доминираща в периода на комунизма в България, но в същото време е и „отваряне на нови дискурсивни полета“, тоест опитва да преодолее езиковите и мисловни клишета в българската литературна критика и прави опит за въвеждане на нов език, изразност и мислене - на една изключително нова дискурсивна практика.[5]

Критики

редактиране

Кирова среща неодобрение в блогосферата,[6] главно заради анализите си върху някои основни български автори, но и заради критическите си подходи,[7] както и сложността на употребявания от нея език.[6][8]

Силни недоволства са отправени към нея от консервативно настроени кръгове заради изказването ѝ „Мил ми е Вазов, но истината е, че децата не го разбират и не го четат. Трябва да се смени с по-съвременни автори“ по повод резултатите от университетските изпити по литература за 2009 г.[8][9]

Награди

редактиране

Библиография

редактиране

Авторски книги

редактиране
  • Милена Кирова, Българската поема от Освобождението до Първата световна война, София: „УИ Климент Охридски“, 1988.
  • Милена Кирова, Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995 (2 изд. 1997).[13]
  • Милена Кирова, Изпитание на символите. Българска литература и психоаналитична критика, изд. София: Фенея, 1997 (2 изд. 2006).
  • Емилия Дворянова, М. Кирова, La Velata (Тялото, разковаване), София, 1998.
  • Милена Кирова, Йордан Йовков. Митове и митология, София: изд. „Полис“, 2000.
  • Милена Кирова, Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. ПАН-ВТ, 2002.[14]
  • Милена Кирова, Проблематичният реализъм, София: изд. „Просвета“, 2002.
  • Милена Кирова, Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване, София: УИ „Климент Охридски“ и изд. къща „Стигмати“, 2005.
  • Валери Стефанов, Милена Кирова, Българската литература. Светове и светувания Том I и II, София: изд. „Данте“, 2006.
  • Милена Кирова, Да пишем съчинение по цитати: За кандидатстудентския изпит по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“, София: изд. „Ариадна“, 2007.
  • Милена Кирова, Литературният канон. Предизвикателства, София: УИ „Климент Охридски“, 2009.
  • Милена Кирова, Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската библия, София: „Сиела“, 2011.[15], [16]
  • Милена Кирова, Защо четем класика? Българска литература XIX – XX век.. изд. Public Republic – електронно издание [Amazon Kindle Edition], 1 юни 2013.
  • Милена Кирова, Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 1, София: изд. „Колибри“, 2016.
  • Милена Кирова, Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 2, София: изд. „Колибри“, 2018.
  • Милена Кирова, Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 3, София: изд. „Колибри“, 2020.

Съставителство и редакция

редактиране
  • Милена Кирова, съст., встъп. студия, прев., Психоанализа и литература, София: УИ „Климент Охридски“, 1995.
  • Милена Кирова, Николай Чернокожев, Творби и прочити: Нови изследвания по българска литература, София: изд. Тилиа, 1996.
  • Милена Цанева, Милена Кирова (съст.), Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература, София: изд. Ариадна, 1998 (II изд. 2006).
  • Милена Кирова, и съст., Николай Чернокожев, Българската литература – фигури на четенето, София: изд. Фигура, 2000.
  • Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите - Въведение в изследванията на рода, София: изд. Полис, 2001 (ISBN 954-90728-3-5).
  • Милена Кирова, съст., Сб. Наследството. Вазов, София: УИ „Климент Охридски“, 2002.
  • Милена Кирова, съст., Йовков: Съвременни интерпретации, Велико Търново: изд. Слово, 2003.
  • Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
  • Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.

Източници

редактиране
  1. ↑ Българска асоциация на университетските жени. Контакти, 31.08.2019
  2. ↑ Катедра „Теория на литературата“ в СУ - история.
  3. ↑ Милена Кирова, биография, сайт на БАУЖ.
  4. ↑ Катя Станева, „Щастието на равноправните отношения“, Електронно списание LiterNet, 15 януари 2006, № 1 (74).
  5. ↑ Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието“, изд. „Литературен вестник“, С., 1998. ISBN 954-9602-04-4
  6. ↑ а б Симов, Александър. Само за мазохисти: Филологически извращения // 27 май 2009. Посетен на 6 септември 2012.
  7. ↑ Стефанов, Орлин. Ботев и академичните доктрини // Knigi-news.com. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 6 септември 2012.
  8. ↑ а б Янева, Мариана. Чети, говедарче // Bela.bg, Август 2009. Посетен на 6 септември 2012.
  9. ↑ Петкова, Анета. Махат Вазов от учебниците? // trud.bg, 17 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2012-09-13. Посетен на 6 септември 2012. Патриархът на българската литература Иван Вазов за малко вчера щеше да изхвръкне от учебниците. „Ликвидатор“ стана не кой да е, а една от изследователките на автора проф. Милена Кирова.
  10. ↑ „Проф. Милена Кирова взе наградата за литературна критика“, Факел, 11 юни 2011.
  11. ↑ Дияна Райнова, „Деян Енев получава Националната литературна награда „Йордан Йовков“, 24chasa.bg, 21 октомври 2020 г.
  12. ↑ „Деян Енев получава Националната литературна награда „Йордан Йовков“, BTA.bg, 27 октомври 2020 г.
  13. ↑ Електронна публикация: Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература (pdf).
  14. ↑ Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., рец. в LiterNet, 30 ноември 2002.
  15. ↑ Митко Новков, „Давид(ът): Протей. История(та): конструкт“, рец. във в. „Литературен вестник“
  16. ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Мъжествеността в огледалото на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 26 (2644), 8 юли 2011.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Милена_Кирова&oldid=12304910“.