Милово
Милово, още Мильово или Милево (на гръцки: Μεγάλη Γέφυρα, до 1927 Μυλωβός, Миловос[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
| Милово Μεγάλη Γέφυρα | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Милово  Милово  Милово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 177 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 600 61 |
| Милово в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 30 m надморска височина,[2] на 5 km северно от Либаново (Егинио), на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас).[3]
История
редактиранеВ края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. В църквата „Свети Георги“ в XIX век работи зографът от Кулакийската школа Константинос Ламбу, който изписва царската икона на Христос,[4] както и Димитриос и Дакос Хадзистаматис, които изработват серия икони от фриза и разпятието на иконостаса.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Миловос (Milovos), Китроска епархия, живеят 726 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мильово (Милево) живеят 155 българи.[7] Кънчов пише:
| „ | Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[8] | “ |
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мильово (Miliovo) има 216 българи патриаршисти гъркомани.[9]
В 1913 година селото попада в Гърция. В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Милово като смесено българо-гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата армъни овчари.[10] | “ |
В 1928 година селото има 85 жители, от които 57 мъже, тоест може би са чифлишки работници или работници по изграждането на железопътната линия Солун - Катерини и моста на река Бистрица. След изграждането на моста и линията и регулацията на Бистрица населението на селото се увеличава. Населението произвежда главно памук и жито.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 182[2] | 142[2] | 85[2] | 196[2] | 215[2] | 289[2] | 268[2] | 264[2] | 264[2] | 268 | 192 | 177 |
Личности
редактиране- Починали в Милово
Атанасиос Хадзопулос (1876 – 1936), гръцки андартски деец
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 279. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.