Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезония.

Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.

Цезония
Milonia Caesonia
римска императрица
Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum
Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum
Родена
7 г.
Починала
24 януари 41 г. (34 г.)
Управление
Период40 – 41 г.
ПредшественикЛолия Павлина
НаследникВалерия Месалина
Семейство
РодЮлиево-Клавдиева династия
Бащанеизв.
МайкаВистилия
Братя/сестриГней Домиций Корбулон
Публий Суилий Руф
Квинт Помпоний Секунд
Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд
Съпругнеизв.
Калигула
ДецаЮлия Друзила
Цезония в Общомедия

Произход

редактиране

Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казва Вистилия и произхожда от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ е приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.

Вистилия се е омъжва шест пъти. От различните си съпрузи има 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се роажда и бъдещият римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която през 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

Римска императрица

редактиране

По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря.[3]

Калигула я води при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи.[4] Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].

Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал.[6]

Източници

редактиране
  1. Плиний Стари „Естествена история“ VII 4
  2. Светоний "Животът на 12-те цезари", „Калигула“ 25
  3. Дион Касий, „Римска история“, LIX, 23, 28
  4. Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, XIX 2, 4
  5. Ювенал, „Сатири“, 616 – 617
  6. Плутарх, „Сравнителни животописания“, „Марк Антоний“ 87

Вижте също

редактиране