Миналото на град Раковски (книга)

историческо изследване от Божидар Димитров

„Миналото на град Раковски“ e историческо изследване от проф. Божидар Димитров за населението, живяло през различни периоди в района на град Раковски. Изследването е издадено в книга през 1989 г. в София от издателство „София прес" и съдържа 149 страници.[1]

„Миналото на град Раковски“
АвторБожидар Димитров
Първо издание1989 г.
София, България
Издателство„София прес"
Оригинален езикбългарски
Жанристория

Съдържание редактиране

Книгата съдържа седем раздела и приложение. Първият раздел „Ранни предшественици" разглежда сведенията за следите на човешки живот в района на днешния град от медно-каменната епоха до IV век от новата ера. Във втория раздел „Сенките на забравените прадеди" авторът се спира на първото настаняване на павликяните в Пловдивско, техните взаимоотношения с Византия, включването на земите им в Българската държава и масовото им избиване от киевския княз Светослав I.

Раздел трети „Алексиопол" обхваща времето на падането на България под византийско до изселването на павликяните от Пловдивско в Никополско след падане на Тракия в ръцете на османците. Авторът се спира на документите, доказващи съществуването на павликянския град Алексиопол на север от днешната река Марица. Раздел четвърти е озаглавен „В мрака на робските столетия". В него се анализира информация за селищата на бъдещия град в турските регистри и причините за преселванията на павликяни между Никополско и Пловдивско. Анализират се също сведения от архивите на Ватикана за времето от започването на приемане на католицизма в село Калъчлии във втората четвъртина на XVII век до католическото разорение по българските земи след Чипровското въстание.

В следващия раздел „В десетилетията на националното възраждане" са анализирани сведенията за селищата Калъчлии и Балтаджии през следващите три века, оставени от католическите епископи за българските земи на юг от Стара планина, чиито седалище след Чипровското въстание е преместено в Пловдивско. Шестият раздел „От Освобождението до Социалистическата революция" включва сведенията за социалното развитие на селищата под влияние на католическия клир и дейците и общностите, формирани около народни читалища и училищата.

Последният раздел „Раковски – социалистически град" се базиран на факти, свързани с подобряване на бит на населението и облика на населените места след формиране на новия град през 1966 г. В приложение са дадени кратки извадки от избрани извори за историята на гр. Раковски.

Книгата е преведена от Наталия Петрова на руски и издаден от издателство „София Прес" през същата година под заглавието „Прошлое города Раковски".[2]

Възприемане и критика редактиране

След излизане на книгата, тя се възприема с гордост от населението на града въпреки очевидния идеологически белег оставен от времето на нейната подготовка и отпечатване – класова критика на времето преди 1944 г., непълното отразяване на ролята на църквата за развитието на населението след Освобождението, и др.

Книгата съдържа сведения и няколко снимкови материала от архивите на Ватикана благодарение на възможността авторът лично да ги изследва през 1979 г. След промените през 1989 г. проф. Божидар Димитров е критикуван за добросъвестността си при обнародване на резултатите от работата му във Ватиканските архиви.[3]

Бележки редактиране

  1. Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство „София прес“, София, 1989 г.
  2. Прошлое города Раковски
  3. Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 40. Проданов обобщава: „... някои изследователи в името на личната си кариера са склонни съзнателно да направят невярна атрибуция на текстове от традиционната историопис“.