Миналото на град Раковски (книга)

историческо изследване от Божидар Димитров

„Миналото на град Раковски“ e историческо изследване от проф. Божидар Димитров за населението, живяло през различни периоди в района на град Раковски. Изследването е издадено в книга през 1989 г. в София от издателство „София прес" и съдържа 149 страници.[1]

„Миналото на град Раковски“
Миналото на град Раковски
Автор Божидар Димитров
Първо издание 1989 г.
София, България
Оригинален език български
Жанр история

СъдържаниеРедактиране

Книгата съдържа седем раздела и приложение. Първият раздел „Ранни предшественици" разглежда сведенията за следите на човешки живот в района на днешния град от медно-каменната епоха до IV век от новата ера. Във втория раздел „Сенките на забравените прадеди" авторът се спира на първото настаняване на павликяните в Пловдивско, техните взаимоотношения с Византия, включването на земите им в Българската държава и масовото им избиване от киевския княз Светослав I.

Раздел трети „Алексиопол" обхваща времето на падането на България под византийско до изселването на павликяните от Пловдивско в Никополско след падане на Тракия в ръцете на османците. Авторът се спира на документите, доказващи съществуването на павликянския град Алексиопол на север от днешната река Марица. Раздел четвърти е озаглавен „В мрака на робските столетия". В него се анализира информация за селищата на бъдещия град в турските регистри и причините за преселванията на павликяни между Никополско и Пловдивско. Анализират се също сведения от архивите на Ватикана за времето от започването на приемане на католицизма в село Калъчлии във втората четвъртина на XVII век до католическото разорение по българските земи след Чипровското въстание.

В следващия раздел „В десетилетията на националното възраждане" са анализирани сведенията за селищата Калъчлии и Балтаджии през следващите три века, оставени от католическите епископи за бълграските земи на юг от Стара планина, чиито седалище след Чипровското въстание е преместено в Пловдивско. Шестият раздел „От Освобождението до Социалистическата революция" включва сведенията за социалното развитие на селищата под влияние на католическия клир и дейците и общностите, формирани около народни читалища и училищата.

Последният раздел „Раковски – социалистически град" се базиран на факти, свързани с подобряване на бит на населението и облика на населените места след формиране на новия град през 1966 г. В приложение са дадени кратки извадки от избрани извори за историята на гр. Раковски

Възприемане и критикаРедактиране

След излизане на книгата, тя се възприема с гордост от населението на града въпреки очевидния идеологически белег оставен от времето на нейната подготовка и отпечатване – класова критика на времето преди 1944 г., непълното отразяване на ролята на църквата за развитието на населението след Освобождението, и др.

Книгата съдържа сведения и няколко снимкови материала от архивите на Ватикана благодарение на възможността авторът лично да ги изследва през 80-те години. След промените през 1989 г. проф. Божидар Димитров е критикуван за добросъвестността си при обнародване на резултатите от работата му във Ватиканските архиви.[2]

БележкиРедактиране

  1. Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство "София прес", София, 1989 г.
  2. Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 40. Проданов обобщава: „... някои изследователи в името на личната си кариера са склонни съзнателно да направят невярна атрибуция на текстове от традиционната историопис“.