Пловдив (област)

(пренасочване от Пловдивско)
Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.

Област Пловдив (също и Пловдивска област) е област в България. Разположена е в централната част на Южна България на площ от 5972,9 km2 (5,4% от територията на държавата) и има население 634 497 души по окончателни данни от преброяване 2021.[2]

Област Пловдив
Област Пловдив на картата на БългарияОбласт Пловдив на картата на България
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Район за планиранеЮжен централен район за планиране
Областен центърПловдив
Площ5972.89 km²
Население683 027 души (2011 година)
114 души/km²
Общини18
БВП (2021)10 333 000 000 лв.[1]
МПС кодРВ
Официален сайтwww.pd.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Пловдив в Общомедия

На север областта граничи с област Ловеч, на изток – с област Стара Загора, на югоизток – с областите Хасково и Кърджали, а на юг – с област Смолян. Западната ѝ граница е с област Пазарджик, а северозападната – със Софийска област. Пощенските кодове на населените места в област Пловдив са от 4000 (за град Пловдив) до 4399. МПС-кодът ѝ е РВ.

Населени местаРедактиране

Населени места в област Пловдив (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(18 на брой)
Населени места
(212 на брой – 18 града и 194 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Асеновград Асеновград, Бачково, Боянци, Бор, Врата, Горнослав, Добростан, Долнослав, Жълт камък, Златовръх, Избеглии, Нови извор, Изворово, Козаново, Конуш, Косово, Леново, Лясково, Мостово, Мулдава, Нареченски бани, Новаково, Орешец, Патриарх Евтимово, Стоево, Сини връх, Тополово, Три могили, Узуново, Червен 1 28 29
Брезово Бабек, Борец, Брезово, Върбен, Дрангово, Зелениково, Златосел, Отец Кирилово, Пъдарско, Розовец, Свежен, Стрелци, Сърнегор, Тюркмен, Чехларе, Чоба 1 15 16
Калояново Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлии, Дълго поле, Житница, Иван Вазово, Калояново, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево Конаре, Сухозем, Черноземен 0 15 15
Карлово Баня, Бегунци, Богдан, Васил Левски, Ведраре, Войнягово, Горни Домлян, Домлян, Дъбене, Иганово, Калофер, Каравелово, Карлово, Климент, Клисура, Куртово, Кърнаре, Марино поле, Московец, Мраченик, Певците, Пролом, Розино, Слатина, Соколица, Столетово, Христо Даново 4 23 27
Кричим Кричим 1 0 1
Куклен Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян, Яврово 1 5 6
Лъки Балкан махала, Белица, Борово, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Лъки, Манастир, Четрока, Югово 1 10 11
Марица Бенковски, Войводиново, Войсил, Граф Игнатиево, Динк, Желязно, Калековец, Костиево, Крислово, Маноле, Манолско Конаре, Радиново, Рогош, Скутаре, Строево, Трилистник, Труд, Царацово, Ясно поле 0 19 19
Перущица Перущица 1 0 1
Пловдив Пловдив 1 0 1
Първомай Брягово, Буково, Бяла река, Виница, Воден, Градина, Добри дол, Драгойново, Дълбок извор, Езерово, Искра, Караджалово, Крушево, Поройна, Православен, Първомай, Татарево 1 16 17
Раковски Белозем, Болярино, Момино село, Раковски, Стряма, Чалъкови, Шишманци 1 6 7
Родопи Белащица, Бойково, Браниполе, Брестник, Брестовица, Дедово, Златитрап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово 0 21 21
Садово Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Садово, Селци, Чешнегирово 1 11 12
Сопот Анево, Сопот 1 1 2
Стамболийски Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село, Стамболийски, Триводици 1 4 5
Съединение Голям чардак, Драгомир, Любен, Малък чардак, Найден Герово, Неделево, Правище, Съединение, Царимир, Церетелево 1 9 10
Хисаря Беловица, Красново, Кръстевич, Мало Крушево, Михилци, Мътеница, Ново Железаре, Паничери, Старо Железаре, Старосел, Хисаря, Черничево 1 11 12

НаселениеРедактиране

Численост на населениетоРедактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Пловдив, според преброяванията през годините:[3]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо 5993,524 452 099 520 567 571 012 656 985 727 010 761 626 739 694 715 816 683 027 634 497
Асеновград 665,391 48094 54127 55590 64564 68962 72451 69109 67235 64034 57601
Брезово 465,405 23981 23973 20815 16886 14049 11503 10396 8837 7298 6170
Калояново 347,452 23526 25114 24588 21786 19032 16671 15144 13649 11879 10598
Карлово 1059,182 45876 50312 54910 64177 68754 68341 64595 59292 52307 46784
Кричим 54,895 4515 6026 6992 9600 8687 9441 8761 8535 8409 7245
Куклен 148,375 8143 8554 7147 7499 7794 7281 6408 6556 6431 6276
Лъки 292,511 4640 5169 6193 7912 6333 6067 5199 4044 2902 2220
Марица 342,657 23642 27283 30197 30762 32392 32498 32130 32332 32438 32154
Перущица 48,719 5536 6284 5975 6138 5875 5720 5586 5387 5058 4298
Пловдив 101,981 101265 128589 164853 229043 299638 342050 341058 338224 338153 319612
Първомай 521,590 41210 43976 43635 41025 39263 36785 34650 31160 25883 21807
Раковски 263,963 21916 25823 27508 28463 27873 29784 28522 28383 26381 25893
Родопи 523,729 30157 34248 33069 35903 37515 36110 34983 34259 32602 32689
Садово 192,859 17683 19716 19804 20043 19384 17922 17007 16786 15604 14766
Сопот 56,003 3312 4602 6098 8266 10535 12152 11774 10986 9827 8375
Стамболийски 61,270 6591 10095 16024 21967 22585 23153 23064 22303 20771 18107
Съединение 297,992 17427 19905 20273 18689 16517 14358 13348 12182 10450 9310
Хисаря 549,550 24585 26771 27341 24262 21819 19339 17960 15666 12600 10592

Прираст на населениетоРедактиране

Естествен прирастРедактиране

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,0‰ 13,3‰ -4,3‰
2001 8,7‰ 13,1‰ -4,4‰
2002 8,5‰ 13,4‰ -4,9‰
2003 8,8‰ 13,4‰ -4,6‰
2004 9,1‰ 13,0‰ -3,9‰
2005 9,2‰ 13,7‰ -4,5‰
2006 9,4‰ 13,9‰ -4,5‰
2007 9,9‰ 14,0‰ -4,1‰
2008 10,3‰ 13,8‰ -3,5‰
2009 10,9‰ 13,4‰ -2,5‰
2010 10,3‰ 13,9‰ -3,6‰
2011 10,0‰ 13,8‰ -3,8‰
2012 9,8‰ 14,3‰ -4,5‰
2013 9,6‰ 13,6‰ -4,0‰
2014 9,8‰ 14,1‰ -4,3‰
2015 9,9‰ 14,7‰ -4,8‰
2016 9,5‰ 14,6‰ -5,1‰
2017 9,6‰ 14,7‰ -5,1‰
2018 9,5‰ 14,7‰ -5,2‰
2019 9,3‰ 14,6‰ -5,3‰
2020 9,1‰ 17,4‰ -8,3‰
2021 9,3‰ 20,6‰ -11,3‰

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 715 816 683 027 100.00 100.00
Българи 621 338 540 303 86.80 79.10
Турци 52 499 40 255 7.33 5.89
Цигани 30 196 30 202 4.21 4.42
Други Руснаци 1151 3985 0.16 0.58
Арменци 3140 0.43
Власи 214 0.02
Македонци 299 0.04
Гърци 766 0.10
Украинци 197 0.02
Евреи 161 0.02
Румънци 9 под 0.01
Други 1337 0.18
Не се самоопределят 2869 5628 0.40 0.82
Не отговорили 1640 62 654 0.22 9.17

ОбщиниРедактиране

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 683 027 540 303 40 255 30 202 3985 5628 62 654 79.10 5.89 4.42 0.58 0.82 9.17
Асеновград 64 034 45 242 11 826 633 106 451 5776 70.65 18.46 0.98 0.16 0.70 9.02
Брезово 7298 5695 34 1094 13 23 439 78.03 0.46 14.99 0.17 0.31 6.01
Калояново 11 879 10 369 549 742 15 23 181 87.28 4.62 6.24 0.12 0.19 1.52
Карлово 52 307 39 586 2696 5781 269 171 3804 75.68 5.15 11.05 0.51 0.32 7.27
Кричим 8409 4652 1646 564 44 1279 224 55.32 19.57 6.70 0.52 15.20 2.66
Куклен 6431 3631 1750 516 12 98 424 56.46 27.21 8.02 0.18 1.52 6.59
Лъки 2902 2572 65 1 5 44 215 88.62 2.23 0.03 0.17 1.51 7.40
Марица 32 438 25 539 897 1977 58 363 3604 78.73 2.76 6.09 0.17 1.11 11.11
Перущица 5058 3358 7 1552 8 22 111 66.38 0.13 30.68 0.15 0.43 2.19
Пловдив 338 153 277 804 16 032 9438 3105 2487 29 287 82.15 4.74 2.79 0.91 0.73 8.66
Първомай 25 883 20 552 2092 1526 28 114 1571 79.40 8.08 5.89 0.10 0.44 6.06
Раковски 26 381 21 899 97 1677 40 53 2615 83.01 0.36 6.35 0.15 0.20 9.91
Родопи 32 602 22 410 1325 841 80 165 7781 68.73 4.06 2.57 0.24 0.50 23.86
Садово 15 604 10 932 397 795 22 60 3398 70.05 2.54 5.09 0.14 0.38 21.77
Сопот 9827 8377 190 187 108 37 928 85.24 1.93 1.90 1.09 0.37 9.44
Стамболийски 20 771 17 739 386 1620 45 190 791 85.40 1.85 7.79 0.21 0.91 3.80
Съединение 10 450 8678 183 787 14 20 768 83.04 1.75 7.53 0.13 0.19 7.34
Хисаря 12 600 11 268 83 471 13 28 737 89.42 0.65 3.73 0.10 0.22 5.84

ЕзициРедактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 715 816 100.00
Български 620 014 86.61
Турски 56 696 7.92
Цигански 27 737 3.54
Други 7274 1.01
Не се самоопределят 2455 0.34
Непоказано 1640 0.22

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 715 816 683 027 100.00 100.00
Православие 608 226 428 078 84.96 62.67
Католицизъм 23 122 19 502 3.23 2.85
Протестантство 3913 6183 0.54 0.90
Ислям 62 595 36 319 8.74 5.31
Друго 2772 1087 0.38 0.15
Нямат 12 528 1.83
Не се самоопределят 13 548 31 575 1.89 4.62
Непоказано 1640 147 755 0.22 21.63

ЯзовириРедактиране

  • Язовир Пясъчник – възможен риболов на Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом, Толстолоб, Речен кефал, Бял амур;
  • Язовир Климент – възможен риболов на Уклей;
  • Язовир Брягово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Бяла мряна, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Езерово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Доспат – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Костур, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва, Сивен;
  • Язовир Мечка – възможен риболов на: Речен кефал, Костур;
  • Язовир Домлян – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Лин, Морунаш, Костур, Сом, Дъгова /американска/ пъстърва, Толстолоб;
  • Язовир 40-те извора – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур;
  • Язовир Леново – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Костур, Щука, Толстолоб;
  • Язовир Сушица – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бяла риба, Щука, Речна пъстърва, Толстолоб;
  • Язовир Избеглии – възможен риболов на Уклей;
  • Язовир Кавака – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом;
  • Язовир Соколица – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Сопот – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва;
  • Язовир Червен – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Шаран, Бял амур, Костур, Щука, Сом;
  • Язовир Алмалъка – възможен риболов на Уклей.[9]

ИкономикаРедактиране

Икономически показатели за Област ПловдивРедактиране

Показател Мерна единица 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
БВП млн.лв. 5539 6062 6178 6374 6273 6861 7546 8123
Дял в БВП на страната % 7,5 7,6 7,6 7,8 7,5 7,7 8,0 8,0
БВП на човек от населението (лв) лв. 7924 8888 9087 9394 9268 10 173 11 222 12 112
Население брой 696 300 680 884 678 860 678 197 675 586 673 283 671 573 669 796
Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение брой 208 438 207 599 205 876 203 933 207 057 208 990 214 899 220 592
Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение лв. 6462 6889 7418 7922 8504 9084 9911 10 771
Коефициент на икономическа активност % 64,9 64,2 67,7 70,7 71,7 68,8 66,5 73,6
Коефициент на безработица % 8,5 8,8 11,2 13,4 13,1 9,6 6,7 4,8
ПЧИ млн.евро 1118 1259 1340 1648 1546 1592 1731 1895
 

БДС по икон. сектори 2017 г.

  Аграрен (4%)
  Индустрия (39%)
  Услуги (57%)
 

Наети лица по отрасли 2014 г.

  Промишленост (34%)
  Търговия (16%)
  Образование (8%)
  Здравеопазване (7%)
  Транспорт (6%)
  Други (29%)

Източник НСИ[10]

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [11]Редактиране

Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. Дафна груп ООД 923,6 12,6
2. ЕВН България Електро снабдяване ЕАД 705,3 2,9
3. КЦМ 2000 АД 604,8 – 11,1
4. КЦМ АД 602,4 – 19,9
5. Табако Трейд ООД 582,5 2,7
6. Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД 397,5 28,0
7. Хъс ООД 373,4 9,7
8. ЕВН България Електро разпределение ЕАД 293,9 55,4
9. Табако Венчърс ООД 261,0 0,6
10. ПИМК ООД 241,8 26,0

ИзточнициРедактиране

  1. www.nsi.bg.
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-19 
  4. а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
  5. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
  6. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
  7. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 9 октомври 2017.
  8. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
  9. сайт Община Пловдив
  10. НСИ
  11. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 316, 340 стр.

Външни препраткиРедактиране