Минало предварително време

Минало предварително време е глаголно време, което означава резултат от някакво действие, наличен в определен минал момент. Основното в значението на това време е именно резултатността, поради което то неофициално се нарича още „минало резултативно“. За да може резултатът да е наличен в миналия момент, действието трябва да е било извършено преди въпросния минал момент, което обяснява частта „предварително“ в официалното название.

Пример: Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.

Това изречение означава, че научаването на новината се е случило преди вчерашното обаждане.

В българския език

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Образуване

В българския език миналото предварително време се образува от миналото несвършено време на спомагателния глагол съм и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол.

Пример: спрежение на глагола кажа в минало предварително време.

	ед.ч.		мн.ч.
1 л.	м.р.	бях казал	бяхме казали
	ж.р.	бях казала
	ср.р.	бях казало
2 л.	м.р.	беше казал бе казал	бяхте казали
	ж.р.	беше казала бе казала
	ср.р.	беше казало бе казало
3 л.	м.р.	беше казал бе казал	бяха казали
	ж.р.	беше казала бе казала
	ср.р.	беше казало бе казало

Забележка: Формите с беше се предпочитат пред тези с бе. Последните имат подчертано книжен характер.

Употреба

• Основната употреба на минало предварително време в българския език е да изрази резултат от действие, наличен в минал момент:
  Когато снощи се прибрах, сестра ми беше заспала.
  В този пример заспиването предхожда момента на прибирането.
• Миналото предварително време в българския език има една модална употреба „за досещане“, „за припомняне“:
  Ти кой филм ми беше препоръчал?
  (когато запитващият е знаел, но е забравил; или когато иска допълнителни сведения като продължение на предишен разговор).

Често срещани грешки

Миналото предварително време в българския език се образува винаги с помощта на минало свършено деятелно причастие:

бях ходил, бях мислил, бях чел.

Груба граматическа грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие:

бях ходел, бях мислел, бях четял.

Такива глаголни форми изобщо не съществуват в българския език.

В други езици

В старогръцкия език глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, т.е. „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол.

В латинския език миналото предварително време (plus quam perfectum) се формира без спомагателен глагол в деятелен залог, а в страдателен залог се образува със спомагателен глагол и минало страдателно причастие.

В английския език това време се нарича past perfect и се формира с комбинация от спомагателния глагол to have в минало време и миналото причастие (past participle) на главния глагол, например I had jumped. („Бях скочил.“) и I had written. („Бях писал.“ или „Бях написал.“).

В немския език миналото предварително време се нарича Plusquamperfekt и се образува с помощта на формите за Präteritum на спомагателните глаголи sein или haben и миналото причастие (Partizip II) на основния глагол. Примери: Er war gesprungen. („Той беше скочил.“) и Er hatte geschrieben. („Той беше писал.“ или „Той беше написал.“).