Минаре (дем Просечен)
Минаре или Минаре чифлик (на гръцки: Σιταγροί, Ситагри, до 1927 година Μιναρέ Τσιφλίκ, Минаре Цифлик[1]) е село в Гърция, дем Просечен.
| Минаре Σιταγροί | |
| — село — | |
  Минаре  Минаре  Минаре | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 535 души (2021 г.) |
| МПС код | PM |
География
редактиранеСелото е разположено на 80 m надморска височина в Драмското поле, на 11 km югозападно от Драма по пътя за Зъхна.[2]
История
редактиранеКрай Минаре в 1967 – 1970 година е разкрито неолитно селище.[3]
В началото на XX век Минаре е село в Драмска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Минаре има 80 жители цигани.[4]
През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В преброяванията от 1913 и 1920 година не фигурира.[2] През 1916 - 1918 година е под българско управление.
В 1923 година тук са заселени 192 гръцки бежански семейства с 854 жители.[2] В 1927 година името на селото е сменено на Ситагри. Според преброяването от 1928 година Минаре е изцяло бежанско село със 192 бежански семейства със 797 души.[5]
Населението се занимава с отглеждане на памук, тютюн, жито, фуражи и други земеделски култури, както и с краварство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Димитров чифлик[6] | Τσιφλίκι Δημητρίου | Хорафия Димитриу | Χωράφια Δημητρίου[7] | местност на З от Минаре[6] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 854[2] | 1351[2] | 1205[2] | 1078[2] | 836[2] | 862[2] | 752[2] | 998 | 702 | 535 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 181. (на македонска литературна норма)
- ↑ Τούμπα Σιταγρών - Νεολιθικό σπίτι // Δήμος Προσοτσάνης. Архивиран от оригинала на 2015-11-08. Посетен на 22 декември 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)