Мира Алечкович

сръбска и югославска поетеса, писателка и преводачка

Мира Алечкович (на сръбски: Мира Алечковић) е сръбска и югославска поетеса, писателка и преводачка, хуманистка.

Мира Алечкович
Мира Алечковић
Родена2 февруари 1924 г.
Починала26 февруари 2008 г. (84 г.)
Професияпоет, писател, преводач
Националност Югославия,
 Сърбия
Активен период1946 – 1995
Жанрлирика, драма, исторически роман, детска литература
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Утро“
НаградиОфицер на Ордена на Почетния легион Командор на Ордена на Почетния легион Орден за Отечествената война ІІ степен Кавалер на Ордена Академични палми Кавалер на ордена на Леон, Сенегал
СъпругСава Граждански (1947 – ?)
Деца3
Подпис
Мира Алечкович в Общомедия

Тя е дългогодишна председателка на Асоциацията на югославските писатели и на Асоциацията на сръбските писатели.

Биография и творчество

редактиране

Мибослава „Мира“ Алечкович е родена на 2 февруари 1924 г. в Нови Сад, Кралство Югославия, в семейството на журналист и телеграфистка. От двегодишна живее в Белград, но прекарва детството си в Нови Сад, Книн, Черна гора, Косово и Метохия, където леля ѝ Йелена Трпинац е учителка от десетилетия. Завършва Френско основно училище, Френска и Сръбска гимназия в Белград. Учи славянска филология в Белградския университет при известния лингвист, професор професор в Белградския университет и академик Александър Белич. Продължава обучението си в Париж, където следва докторска степен и завършва училището на Фуше. Тя е полиглот и говори десет чужди езика: френски, немски, английски, руски, италиански, полски, чешки, македонски, словенски и словашки.[1][2]

 
Мира Алечкович, Бранко Чопич и Блаже Конески като партизани (1944)

Още от училищна дейност участва в политическа дейност. През 1937 г. се среща с френския министър на външните работи Ивон Делбос, който е на посещение в Белград, и му предава петиция на сръбската младеж срещу войната. През 1939 г. става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия, а през 1941 г. от първия ден на Народноосвободителната борба участва в нелегалната дейност и в саботажни акции срещу германските войски чрез рязане на телефонните кабели в окупирания Белград. Арестувана е от Специалната полиция, и е подложена на разпити и изтезания. Спасява я Сръбската патриаршия, по молба на Десанка Максимович, след което Мира тайно напуска Белград. Включва се в Народноосвободителното движение и участва в партизанската борба. После е на военна служба като медицинска сестра в действащата армия.[1]

След войната е редактор в младежки списания – „Mladost“, „Pionir“, „Poletarac“. Главен редактор е на списанието за деца „Змай“ (Zmaj). През 1946 г. продължава образованието си в Белградския университет и през 1953 г. в Сорбоната в Париж. Работи в Асоциацията на писателите на Югославия и Сърбия, първо като секретар, а след това като вицепрезидент на тогавашния президент Иво Андрич. След изтичането на мандата му е избирана няколко пъти за председател на Асоциацията на писателите на Сърбия и Югославия и години наред остава начело на Асоциацията на писателите. Включва се в много акции за мир, създава контакти с писатели, художници от различни страни, участва в разнообразна обществена и литературна дейност. Сътрудник е на Ото Бихали Мерин, който публикува произведения на Марсел Пруст и Франц Кафка в поредицата за съвременни съвременни чуждестранни писатели „Епоха“.[1]

Участва в студентските протести през 1968 г., излиза да подкрепя учениците и да им чете революционна поезия. След тези ѝ действия не участва в политически партии. В периода 1960 – 1993 г. е член на Обществото за приятелство между Югославия и Франция и е негов председател. Член е на Сръбската академия на науките и изкуствата.[2]

Първата ѝ книга, стихосбирката „Звездане баладе“ (Звездна балада), е издадена през 1946 г. Авторка на 53 книги за деца и възрастни. Голяма част от творчеството ѝ е поезия, посветена основно на темите на любовта и детството. В СФРЮ става много популярна, особено с детските си произведения, партизанските си и детски песни. През 1960 г. е издаден романът ѝ „Утро“, който е посветен на героичните години от съпротивата на югославските народи, а главните герои са младежи от Белград.[2]

През 1947 г. се омъжва за архитекта и художник Сава Граждански, хърватски сърбин. Имат три деца – Нед, Сърджа и Мила (писателката Мила Алечкович-Николич).[1]

Мира Алечкович умира на 27 февруари 2008 г. в Белград. Погребана с военни почести в Новото гробище на Белград.[1][2]

Произведения

редактиране
 
Гробът на писателката в Новото гробище на Белград
  • Звездане баладе (1946)[3]
  • Подземни хероји (1947)
  • Дани разиграни (1949)
  • Три пролећа (1949) – републиканска награда
  • Трагови без стопа (1952)
  • Добар дан (1952)
  • Да се упознамо (1953)
  • Љуљашка на грани (1954)
  • Пионирско пролеће (1955)
  • Пријатељи (1956)
  • Ластавица (1957)
  • Крилати људи (1957)
  • Сребрни воз (1963)
  • Чаробна врата (1963)
  • Светла соба (1964)
  • Сунчани солитери (1970)
  • Да живот буде љубав (1972)
  • Сањалица (1975)
  • Не могу без снова (1980)
  • Затечена у љубави (1981)
  • Стаза сребром извезена (1982)
  • Небо детињства (1983)
  • Звездане баладе (1989)
  • Скините ми дугу (1990)
  • Летећи кревет (1991)
  • Царева пољана (1995)
  • Сунчевићи (1995)

Самостоятелни романи

редактиране
  • Сребрна Коса (1953) – награда за детска книга
  • Збогом велика тајно (1958)[4]
  • Зашто грдиш реку? (1960)
  • Јутро (1960)
    Утро, изд.: „Народна младеж“, София (1966), прев. Сийка Рачева

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мира Алечковић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​