Блаже Конески (на македонска литературна норма: Блаже Конески) e лингвист от Социалистическа република Македония, югославски книжовник, културен деец и общественик – поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, създател и един от кодификаторите на македонската книжовна норма.

Блаже Конески
Блаже Конески
лингвист от Социалистическа република Македония
Роден
Починал
7 декември 1993 г. (71 г.)
Учил вБелградски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСкопски университет
Подпис
Уебсайт
Блаже Конески в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Григор Соколович (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, където участва в редактирането и списването със своите първи стихове на сръбски на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“.[1] Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература.[2]

В Белград през зимата на 1940/41 година комунистът Борко Талески, запознат с Комитерновското решение за създаване на „македонска нация“, предлага на Конески да създаде проект за „македонска азбука“, но той оказва, определяйки сръбската като напълно подходяща и дори възхвалявайки я като „най-съвършена в света“.[3]

През 1941 година, след разгрома на Югославия в Ауфмарш 25 се записва в Юридическия факултет на Софийския университет под името Благой Йорданов Конев. Докато учи в София, не сътрудничи на български издания, не търси контакти с млади писатели и рядко следи пресата – за разлика от периода на обучението си в Белград.[2]

По време на деветосептемврийския преврат Конески (тогава Конев) е в Прилеп. Малко след това става коректор в „Млад борец“, но скоро започва работа в отделението на АГИТПРОП към ЦК и Главния Щаб на НОВ (Народноослободителна войска) и за ПОЮ (Покрет ослободженя Югославийе).[4] Той е първият, започнал пропагандната атака против Димитър Гюзелов. Като агент на АГИТПРОП със специални задачи за моделиране на „общественото мнение“ в омраза към „народните неприятели“, той пише статии против Гюзелов, Димитър и Йордан Чкатрови. В началото на 1945 г. в статия, пълна с подигравки, той открито настоява за смърт на Димитър Гюзелов (бр. 1 на сп. „Остен“), шест месеца преди да започне съдебното дело против него.[5]

От 1944 година, още незавършил висше образоване и едва 23-годишен, активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана македонски книжовен език. Конески сам признава (но много по-късно, в 1988 г.), че през 1944/45 г. правел първите си крачки „во изучуваъето на македонскиот язик“. „Яс не се поканив самиот да учествувам во тоа. Яс бев ангажиран.“[6]

Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 година е ректор. През 1967 година става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975 г.). Освен това е и член на Македонския ПЕН център и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 година и негов пръв председател.

Работи и като редактор на литературните списания „Нов ден“ и „Македонски язик“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40 – 70 km от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“). Като ученик е подиграван от другарите си през ваканциите, че говори на сръбски и не може да използва местния диалект.

Блаже Конески има и международни изяви. Член е на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков, като против предоставянето на първата титла протестират македонобългарските емигранти и албански активисти, като живеещия в Истанбул албанец от Битоля Рамадан Риза Садику – бивш учител, изпраща две протестни писма на ректора на университета, в които изтъква че македонската нация и език са изкуствено създадени от югославските комунисти с цел отродяване на местното българско население и цитира статия от „Нова Македония“, според която местните славянски жители говорят на диалекти, а чиновниците – на смес от тях, сърбохърватски заемки и новосъздадени думи от „македонския език“, и го нарича „смешно и унизително творение за домашното общество“.[7] Трудовете на Конески са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски, шведски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на българските възрожденци от Македония, като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други, като небългарско, както и усилията му да отдалечи максимално езиковата норма в Северна Македония от българския книжовен език. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти.[8][9]

Извършва плагиатство с книгата на професора си Кирил Мирчев „История на българския език“, като при това я фалшифицира и издава под заглавие „История на македонскиот язик“.[10]

 
Паметник пред сградата на МАНИ в Скопие
  • Земята и любовта (поезия, 1948)
  • Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
  • За македонскиот литературен язик (1952)
  • Песни (1953)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
  • Везилка (поезия, 1955)
  • Лозйе (кратки разкази, 1955)
  • Речник на македонскиот язик (1961)
  • Песни (1963),
  • История на македонскиот язик (1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
  • Стерна (поезия, 1966)
  • Ракуванье (поема, 1969)
  • Язикот на македонската народна поезия (1971)
  • Беседи и огледи (1972)
  • Записи (поезия, 1974)
  • Стари и нови песни (1979)
  • Места и мигови (поезия, 1981)
  • Чешмите (поезия, 1984)
  • Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
  • Ликови и теми (есеи, 1987)
  • Послание (поезия, 1987)
  • Тиквешки сборник (студия, 1987)
  • Средба во райот (поезия, 1988)
  • Църква (поезия, 1988)
  • Дневник по многу години (проза, 1988)
  • Златовръв (поезия, 1989)
  • Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
  • Сеизмограф (поезия, 1989)
  • Македонски места и теми (есета, 1991),
  • Небесна река (песни и припеви, 1991),
  • Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
  • Църн овен (поезия, 1993)
  • „11 октомври“
  • „Бракя Миладиновци“
  • „Ацо Шопов“
  • „Хердеровата награда“
  • „Негошевата награда“
  • Награда на АВНОЮ
  • „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията
  • „Скендер Куленович“
  • Награда на Съюза на писателите на СССР
  • Награда за литературен опус на „Мисла“
  • Рациново признание
  • „13 ноември“

Външни препратки

редактиране
  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 408.
  2. а б Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 371
  3. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 2. „Доста рано и доста добро го научив српскиот язик.“ Крагуевац и Белград. София, Македонски научен институт, 1988.
  4. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 3. Дълбоко антимакедонската дейност на Блаже Конески като политработник. София, Македонски научен институт, 1988.
  5. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 5. Сръбски троянски кон в езиковите комисии. София, Македонски научен институт, 1988.
  6. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 4. Поборник за сръбска азбука и сръбски правопис в Р Македония. София, Македонски научен институт, 1988.
  7. Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам
  8. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, С. 1998, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926224502/http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/, посетен на 16 май 2005 
  9. Още за „македонския“ език и за „македонския“ народ, в „Македония“, бр. 12, 25 март 1998 г. // Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2007-09-03.
  10. Църнушанов, Коста. Българомразието е отцеругателство // Македония (24). 21 юни 1994.
Михаил Петрушевски ректор на Скопския университет
(1958 – 1963)
Георги Филиповски
пръв председател на Македонската академия на науките и изкуствата
(1967 – 1975)
Михайло Апостолски