Михаил Белчев
Михаил Иванов Белчев е български поп певец, композитор, поет и режисьор.
| Михаил Белчев | |
|---|---|
| български певец | |
 Михаил Белчев през 2019 г. | |
| Роден | |
| Музикална кариера | |
| Стил | поп |
| Инструменти | китара |
| Глас | баритон |
| Лейбъл | Балкантон и други |
БиографияРедактиране
Роден е на 13 август 1946 година в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност „режисура“ и „телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, (Ленинград, СССР, 1972).[1]
Като дете пее в хор „Бодра смяна“, а дебютът му като солист е песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение на IX световен фестивал на младежта и студентите в (София, 1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в Сочи.
Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. Найден Андреев) и „Не остарявай любов“ (муз. Хайгашот Агасян).
Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.
Работил е в Главна дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам.-главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „Национален дворец на културата“ – режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – директор.
Автор е на музиката и стиховете за документалните филми „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.
Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (2007).
За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 година.[2] Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 година.
От средата на 70-те е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).
През годините той работи с изтъкнати композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.
Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „Златният Орфей“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „Мелодия на годината“ 83...
Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (по текст на Миряна Башева, която често се приема като неофициален химн на столицата и заради която бива удостоен със званието „Почетен гражданин на София“[3]), „Двойникът“, „Къде сте, приятели“ и др.
Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – Георги Христов, „Пътят“ – Ваня Костова, „Готови ли сте за любов“ – Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ – Йорданка Христова, „Хиромантия“ – Милица Божинова.
Има издадени осем книги със стихове.
БНТ е осъществил 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.
Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.
За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.
Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г.“ на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България 1998 г.“, в Български енциклопедичен речник „GABEROFF“.
Награди и отличияРедактиране
Държавни отличияРедактиране
- 1982 – Орден „Кирил и Методий“ I степен
- 1986 – Медал за заслуги към Българския олимпийски комитет
- 1987 – „Заслужил артист“
- 2004 – „Почетен гражданин на София“[4]
- 2009 – Избран за академик на Българска академия на науките и изкуствата[5]
- 2010 – Кавалер на орден „Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата[6]
- 2011 – Почетна награда на Министерство на културата „Златен век“ за заслуги към българската култура[7]
- 2018 – Орден „Стара планина“[8][9]
Музикални наградиРедактиране
За изпълнение
- 1969 – „III награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
- 1969 – „Специална награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
- 1969 – „I награда“ на фестивала „Златният Орфей“
- 1972 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
- 1979 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
- 1980 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
За текст
- 1980 – „II награда“ за текста на песента „По първи петли“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
- 1982 – „III награда“ – „Бронзов Орфей“ за текст за песента „Самота“ (м. Асен Гаргов) на фестивала „Златният Орфей“
- 1983 – „Сребърна лира“ за текст за песента „Докога“ (м. Александър Бръзицов) на фестивала „Братиславска лира“ в Братислава, Чехословакия
- 1983 – „Мелодия на годината“ за текста на песента „Пак ще се прегърнем“ (м. Александър Бахаров) в ТВ конкурс „Мелодия на годината“
- 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ на фестивала в Сопот, Полша
- 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ фестивала „Златният Орфей“
- 1984 – „I награда“ за текст на песента „Моя любов“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
- 1990 – „I награда“ за текст на фестивала „Златният Орфей“
- 1996 – „Голямата награда“ за цялостно творчество на фестивала „Златният Орфей“
- 1997 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Огън и дим“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
- 1997 – „I награда“ за текст на песента „С приятели е по-добре“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
- 1997 – „I награда“ за текст за песента „Пиратски кораб“ на фестивала „Бургас и морето“
- 1998 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Кажи ми докога“ (м. Валентин Пензов) на фестивала „Златният Орфей“
Литературни наградиРедактиране
- 2004 – Първи носител на националната литературна награда „Георги Джагаров“[10]
- 2008 – „Златна книга“ от Европейския форум на експертите в сътрудничество с Академия на международно признати лидери в науката и културата
- 2009 – Награда „Следовник на народните будители“[11]
ДискографияРедактиране
Студийни албумиРедактиране
- 1976 – „Михаил Белчев“
(LP, Балкантон – ВТА 1805) - 1977 – „Двойник“
(LP, Балкантон – ВТА 2087) - 1990 – „Преквалификация“
(LP, Балкантон – ВТА 12458) - 1994 – „Човек за прегръщане“, песни по стихове на Михаил Белчев
(MC, Мега музика) - 1996 – „Късна любов“
(CD, Мега музика – CD 20007) - 2000 – „Мила моя“
(CD, Мега музика – MM CD 20040) - 2004 – „Булевардът“
(CD, Михаил Белчев) - 2008 – „Прераждане“
(CD, Gaberoff) - 2009 – „Хитове“
(2 CD, Stefkos Music – SM0902121)
Мини албумиРедактиране
- 1969 – Паша Христова – „Цяла нощ“/ Михаил Белчев – „Кати“
(SP, Балкантон – ВТК 2877) - 1970 – „Пеят наши и чужди изпълнители“
(EP, Балкантон – ВТМ 6247) - 1970 – „Михаил Белчев“
(EP, Балкантон – ВТМ 6224) - 1972 – „Михаил Белчев и Емилия Лазарова“
(EP, Балкантон – ВТМ 6523) - 1981 – Михаил Белчев – „Звездите имат свои имена“/ Лили Иванова и Асен Гаргов – „Звездна песен“
(SP, Балкантон – ВТК 3645) - 1988 – „Хайгашот Агасян. Добри познати“
(SP, Балкантон – ВТК 3927) - 2007 – „Изпята поезия“
(CD, Съюз на българските писатели)
БиблиографияРедактиране
- „По първи петли“ (1987) – издателство „Музика“
- „Човек за прегръщане“ (1994) – издателство „Хемус“
- „Не всичко е пари, приятелю“ (1997) – издателство „Христо Ботев“
- „Поезия“ (2000, 2003) – издателство „GABEROFF“
- „Стихове за песни“, диск на група „Карамел“ (2001 – превод на руски)
- „Poesie“ (2004) – издателство „GABEROFF“ (превод на френски)
- „Ако не беше ти“ (2007) – издателство „GABEROFF“
- „Желим да ти кажем“ (2010) – Сърбия (превод на сръбски)
- „По първи петли“ (2010) – избрани стихотворения, издателство „Millenium“
- „Ти ме повика, живот“ – издателство „Дамян Яков“
- „В полумрака на спомена“ – издателство „Дамян Яков“
ИзточнициРедактиране
- ↑ Биография и дискография в БГестрада
- ↑ Лауреати на „Златния Орфей“ през годините, архивирано от оригинала.
- ↑ Интервю за БНТ
- ↑ Почетни граждани на София (Решение № 515 по Протокол № 34 от 2004 г.), сайт на Столична община.
- ↑ Певецът Михаил Белчев става академик на БАНИ, 24chasa.bg, 27 септември 2009.
- ↑ Указ № 149 от 04.06.2010 г. за награждаване на Михаил Иванов Белчев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие, Държавен вестник, бр. 46 от 18.06.2010 г.
- ↑ Големият български актьор Коста Цонев бе награден със „Златен век“ с огърлие от министъра на културата Вежди Рашидов, сайт на Министерство на културата, 20 май 2011.
- ↑ Правителството предлага Михаил Белчев да бъде удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, сайт на Министерство на културата, 5 декември 2018.
- ↑ Указ № 298 от 12.12.2018 г. за награждаване на Михаил Иванов Белчев с орден „Стара планина“ – първа степен, Държавен вестник, бр. 105 от 18.12.2018 г.
- ↑ Марко Денев, „Михаил Белчев получи награда „Георги Джагаров“, в-к „Сега", 15 юли 2004.
- ↑ Награда „Следовник на народните будители“, сайт на Съюза на народните читалища.