Михаил Воин
Михаил Воин е византийски военачалник и български светец. Паметта му се отбелязва от Православната църква на 22 ноември.[1]
| Михаил Воин | |
| български светец | |
 Стенописна икона от Захарий Зограф, Преображенски манастир, средата на XIX век | |
| Роден |
неизв.
Потука, Византийска империя |
|---|---|
| Починал | предполага се XI век
Потука, Византийска империя |
| Канонизация | |
| Празник | 22 ноември |
Единствените сведения за него са от няколко български агиографски текста от XIII-XIV век. Според тях той е българин от Потука, живял в средата на IX век, но съвременните изследователи отнасят живота му по-скоро към XI век. Местоположението на Потука изглежда е северно от Пловдив, но някои свързват името с днешния град Батак. Според агиографите му Михаил е с добър произход и е благочестив християнин, като млад мъж става примикюр на военна част и с нея се проявява във война с мюсюлманите (според някои интерпретации – в Южна Италия). На връщане от войната той убива дракон, освобождавайки тормозено от него селище, но е тежко ранен и умира след завръщането си в Потука.[1][2]
През 1206 година, след като превзема Пловдив, българският цар Калоян пренася тържествено мощите на Михаил Воин от Потука в Търново, където те са положени в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, а след това в патриаршеската катедрала „Възнесение Господне“. През следващите два века Търново е център на активен култ към светеца, като от XIII век са запазени посветени на него „Проложно житие“ и „Служба“ от неизвестни автори, които стават основа за „Похвално слово“ от патриарх Евтимий.[1][2]
Изхождайки от отделни детайли в първичните източници, филологът Анчо Калоянов предлага хипотезата, че Михаил Воин е павликянин и обект на почитане от павликяните в Тракия. Той тълкува култа към него като опит на българските владетели да интегрират преселени от Калоян в Северна България павликяни.[3]
Макар да не е сред най-популярните светци в България, култът към Михаил Воин се запазва и през Възраждането. Известни са две идентични стенописни икони на светеца, рисувани от Захарий Зограф – в Преображенския и в Троянския манастир.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в pravoslavieto.com 2019.
- ↑ а б Павлов 2005.
- ↑ Калоянов 1998.
- ↑ Радева 2015, с. 441 – 442.
- Цитирани източници
- Калоянов, Анчо. Михаил Воин от Потука – българският двойник на великомъченик Георги // liternet.bg. liternet.bg, 1998. Посетен на 2019-09-21.
- Павлов, Пламен и др. Свети Михаил Воин // pravoslavie.bg. pravoslavie.bg, 2005. Посетен на 2019-09-21.
- Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0.
- Св. Михаил Воин, българин // pravoslavieto.com. pravoslavieto.com, 2019. Посетен на 2019-09-21.