Отваря главното меню

Михаил Михайлович Громов (на руски: Михаи́л Миха́йлович Гро́мов) е известен съветски авиатор, генерал-полковник, герой на Съветския съюз, професор, спортист.

Михаил Громов
генерал-полковник
Gromov Mihail Mihajlovich 1934.jpg
Информация
Служба 1917 - 1955
Служил на СССР
Род войски авиация
Войни Велика Отечествена война

Живял 24 февруари 1899 - 22 януари 1985
Роден
Починал
22 януари 1985 г. (85 г.)
Родства Юрий Гарнайов
Друга работа председател на Федерацията по вдигане на тежести на СССР
Михаил Громов в Общомедия

Роден е в Твер на 24 февруари 1899 г. Баща му е военен лекар, семейството се мести с него и Михаил отраства в Калуга, Ржев и край Москва. Следва година в МВТУ, където завършва авиационен теоретически курс. В армията е от 1917 г., завършва Московската летателна школа (1918), където остава като летец-инструктор. После е летец-изпитател от 1924 до 1930 г.

Занимавайки се със спорт (бягане и гимнастика), той е сред първите тежкоатлети в Червената армия, а през 1923 г. става шампион на СССР по вдигане на тежести (в тежка категория)[1].

В периода 10-12 септември 1934 г. на самолет АНТ-25 (втори пилот А. И. Филин, щурман И. Т. Спирин) извършва рекордно по далечина и продължителност прелитане по затворен маршрут – 12 411 км за 75 часа. За мъжество и героизъм, проявени при изпълнение на прелитането, на 28 септември [1934 г. е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“ (медал № 8), а Филин и Спирин са наградени с ордена „Ленин“.

В периода 12-14 юли 1937 г. (втори пилот А. Б. Юмашев, щурман С. А. Данлин) прави нов рекорд за най-дълъг полет без прекъсване с дължина 10 148 км от Москва до гр. Сан Хасинто, Калифорния, САЩ през Северния полюс със самолет „Туполев АНТ-25“. За полета Громов е награден с ордена „Ленин“, а на Юмашев и Данилин е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“. Спортната Международна авиационна федерация награждава с медала De la Vaulx (наречен на Анри де Ла Во, Henry de La Vaulx) за най-добро постижение за 1937 година.

На 22 февруари 1938 г. става комбриг. Работи в Централния аерохидродинамически институт (в Москва, преместен в гр. Жуковски, Московска област през 1935 г.) в периода 1930-1941 г. Громов е първият директор на Летателно-изследователския институт (ЛИИ) в Жуковски – от март до август 1941 г.

Участва пряко във Великата отечествена война от декември 1941 г. последователно като:

  • декември 1941 – февруари 1942: командир на 31-ва смесена авиационна дивизия от Калининскиия фронт;
  • февруари – май 1942: командващ Военновъздушните сили на Калининския фронт;
  • 3 май 1942: генерал-майор от авиацията;
  • май 1942 – май 1943: командващ 3-та въздушна армия;
  • 30 април 1943 – генерал-лейтенант от авиацията;
  • май 1943 – июнь 1944: командващ 1-ва въздушна армия;
  • 19 август 1944 – генерал-полковник от авиацията;

В заключителния етап на войната и веднага след нея (1944-1946) е началник на Главното управление по бойна подготовка на фронтовата авиация на ВВС. След това продължава да заема отговорни длъжности:

  • 1946–1949: заместник-командващ Далечната авиация;
  • 1949–1955: началник на Управлението по летателната служба на Министерството на авиационната промишленост на СССР.

През 1955 г. генерал-полковник от авиацията Громов излиза в запас. Той е председател на Федерацията по вдигане на тежести на СССР от 1959 до 1961 г. Депутат е в първия (1937–1946) и във втория състав на Върховния съвет на СССР. Умира в Москва на 22 януари 1985 г. Погребан е в Новодевическото гробище.

Днес на Громов са наименувани Летателно-изследователският институт в Жуковски и площад край него, улици, училища и други обекти в СССР, руски военен и пътнически самолети.

ИзточнициРедактиране

  1. Громов М.М. на сайте Спортивный некрополь. // Архив на оригинала от 5 юли 2013. Посетен на 30 юни 2013. (на руски)

Външни препраткиРедактиране

  • Биография на сайта на Летателно-изследователския институт