23 февруари

<<	Февруари						>>
	Пн	Вт	Ср	Чт	Пт	Сб	Нд
05						1	2
06	3	4	5	6	7	8	9
07	10	11	12	13	14	15	16
08	17	18	19	20	21	22	23
09	24	25	26	27	28
Календар за 2025 г. Всички дати

23 февруари е 54-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 311 дни до края на годината (312 през високосна година).

Събития

303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.
840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.
1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.
1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.
1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо.
1871 г. – В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.
1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.
1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).
1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия клуб „Ротари“.
1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя.
1910 г. – Китайските войски окупират Тибет.
1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“.
1918 г. – В Съветския съюз войските на Василий Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.
1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.
1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.
1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“.
1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.
1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“.
1944 г. – По заповед на Сталин над 400 хил. чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.
1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO.
1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.
1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.
1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.
1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.
1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия.
1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.
1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.
1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро Молина.
1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.
1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.
1992 г. – Официално са закрити XVI Зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.
1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.
1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
1999 г. – Лавина, с тегло над 300 хил. тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.
2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-тия си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.
2001 г. – Пусната е на вода ултрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.
2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.
2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.
2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.
2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.
2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.

Родени

1417 г. – Павел II, римски папа († 1471 г.)
1443 г. – Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)
1633 г. – Самюъл Пийпс, английски писател († 1703 г.)
1685 г. – Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.)
1744 г. – Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.)
1782 г. – Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)
1823 г. – Найден Геров, български писател († 1900 г.)
1834 г. – Густав Нахтигал, немски лекар († 1885 г.)
1837 г. – Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.)
1840 г. – Всеволод Крестовски, руски офицер († 1895 г.)
1847 г. – Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.)
1864 г. – Вилхелм Щрайберг, немски лингвист († 1925 г.)
1864 г. – Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.)
1876 г. – Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.)
1878 г. – Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)
1882 г. – Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.)
1883 г. – Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)
1889 г. – Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)
1894 г. – Димитър Атанасов, български учен († 1979 г.)
1897 г. – Валтер Денкерт, германски офицер († 1982 г.)
1899 г. – Елизабет Ланггесер, немска писателка († 1950 г.)
1899 г. – Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.)
1901 г. – Едгар Енде, немски художник († 1965 г.)
1905 г. – Асен Лазаров, български агроном († 1982 г.)
1915 г. – Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.)
1918 г. – Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.)
1928 г. – Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.)
1929 г. – Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.)
1932 г. – Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)
1934 г. – Жак Сегела, френски рекламист
1940 г. – Георги Чалдъков, български учен
1940 г. – Здравко Велев, български дипломат († 2015 г.)
1940 г. – Илия Раев, български актьор († 2017 г.)
1940 г. – Питър Фонда, американски актьор († 2019 г.)
1941 г. – Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)
1943 г. – Вера Ганчева, българска преводачка († 2020 г.)
1944 г. – Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.)
1945 г. – Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)
1946 г. – Камен Веселинов, български учен († 2021 г.)
1947 г. – Димитър Цеков, български футболист († 2022 г.)
1948 г. – Виолета Шаханова, българска оперна и камерна певица
1953 г. – Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1
1954 г. – Борислав Китов, български политик
1954 г. – Виктор Юшченко, президент на Украйна
1964 г. – Джон Норъм, норвежки китарист (Юръп)
1965 г. – Хелена Сукова, чешка тенисистка
1972 г. – Явор Гърдев, български режисьор
1983 г. – Красимир Гайдарски, български волейболист
1983 г. – Мидо, египетски футболист
1984 г. – Мамуту Кулибали, малийски футболист
1986 г. – Каменаши Казуя, японски идол
1989 г. – Килиан Шеридън, ирландски футболист
1989 г. – Амара Бейби, френски футболист
1992 г. – Кирякос Пападопулос, гръцки футболист
1994 г. – Дакота Фанинг, американска актриса

Починали

1447 г. – Евгений IV, римски папа (* 1383 г.)
1603 г. – Андреа Чезалпино, италиански учен (* 1519 г.)
1704 г. – Георг Муфат, бароков композитор (* 1653 г.)
1717 г. – Магнус Стенбок, шведски генерал (* 1664 г.)
1766 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша (* 1677 г.)
1820 г. – Альойзи Фелински, полски поет, драматург и преводач (* 1771 г.)
1821 г. – Джон Кийтс, британски поет (* 1795 г.)
1822 г. – Йохан Матеус Бехщайн, германски естественик (* 1757 г.)
1848 г. – Джон Куинси Адамс, 6-и президент на САЩ (* 1767 г.)
1855 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик (* 1777 г.)
1859 г. – Зигмунт Крашински, полски поет (* 1812 г.)
1870 г. – Ансън Бърлингейм, американски политик (* 1820 г.)
1876 г. – Рафаил Попов, български епископ (* 1830 г.)
1879 г. – Албрехт фон Роон, пруски политик (* 1803 г.)
1908 г. – Александър Георгиев, български революционер (* 1878 г.)
1908 г. – Зиновия Константинова, българска учителка (* ? г.)
1921 г. – Ото Пипер, немски изследовател (* 1841 г.)
1930 г. – Хорст Весел, националсоциалистически композитор (* 1907 г.)
1931 г. – Рачо Славейков, български офицер, публицист и преводач (* 1858 г.)
1934 г. – Едуард Елгар, английски композитор (* 1857 г.)
1939 г. – Александър Егоров, съветски маршал (* 1883 г.)
1939 г. – Алфонс ван Геле, белгийски изследовател (* 1848 г.)
1942 г. – Георги Костадиев, български революционер (* 1879 г.)
1943 г. – Александър Матросов, съветски военнослужещ (* 1924 г.)
1944 г. – Георги Колушки, български химик (* 1864 г.)
1944 г. – Моньо Минев, български партизанин (* 1918 г.)
1945 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател (* 1883 г.)
1954 г. – Жак Мизес, немски шахматист (* 1865 г.)
1960 г. – Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук (* 1886 г.)
1965 г. – Стан Лоръл, британски актьор (* 1890 г.)
1976 г. – Лорънс Стивън Лоури, британски художник (* 1887 г.)
1990 г. – Джеймс Гавин, американски офицер (* 1907 г.)
1997 г. – Димо Коларов, български кинооператор (* 1924 г.)
2000 г. – Стенли Матюс, английски футболист (* 1915 г.)
2000 г. – Тончо Жечев, български литературовед (* 1929 г.)
2006 г. – Александър Алексиев, македонски писател (* 1929 г.)
2006 г. – Бранко Пендовски, македонски писател (* 1920 г.)
2008 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 (* 1917 г.)
2015 г. – Джеймс Олдридж, австралийски писател (* 1918 г.)

Празници

Бруней – Национален ден на Бруней (от 1984 г., национален празник)
Гвиана – Ден на републиката (1972 г., национален празник)
Русия – Ден на Червената армия /Защитника на Отечеството (1918 г., национален празник на мъжа)