Михаил Драгомиров

руски генерал

Михаил Иванович Драгомиров (на руски: Михаѝл Ива̀нович Драгомиров) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен историк, професор преподавател по тактика в Николаевската академия.

Михаил Драгомиров
руски генерал
М. И. Драгомиров. Портрет на Иля Репин (1889)
М. И. Драгомиров. Портрет на Иля Репин (1889)
Званиегенерал от пехотата
Служи наНационално знаме на Руската империя Руска империя
Род войскиРуска армия
Битки/войниАвстро-пруска война
НаградиВижте по-долу
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Национално знаме на Руската империя Конотоп, Руска империя
ПогребанКонотоп, Украйна
РодстваВладимир Драгомиров, Абрам Драгомиров
Подпис
Михаил Драгомиров в Общомедия

Биография

редактиране

Михаил Драгомиров е роден на 8 ноември 1830 г. в Конотоп в семейството на офицер, потомствен дворянин от полски произход. Учи в Конотопското градско училище и Дворянския полк. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик с назначение в лейбгвардейския Семьоновски полк (1849). Учи в Николаевската академия на Генералния щаб (1854 – 1856).

Служи в щаба на Гвардейския корпус (1856 – 1858). Изучава военното дело в Европа. Участва във войната за независимостта на Италия като военен наблюдател при Сардинската армия.

Служи в Генералния щаб на Руската армия и е професор по тактика във Военната академия (1860 – 1864). По време на Австро-пруската война (1866) е представител на Русия при Пруското военно командване.

Началник-щаб на 2-ра гвардейска дивизия от 1864 г. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1867 г. Началник на Киевския военен окръг (1869 – 1873). Командир на 14-а пехотна дивизия (1873 – 1877).

 
Детайл от картината „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“ на Иля Репин

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Отличава се при форсирането на река Дунав при Свищов. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-майор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турските части в 2 часа през нощта на 15/27 юни 1877 г. и завършва в 2 часа след обяд на 16/28 юни. Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема Свищов и обезпечава прехвърлянето на първите 4 корпуса на руските сили. За блестящите действия при преминаването е награден с орден „Св. Георги“ III степен.

В хода на военните действия участва в превземането на Търново и планинските околности. Дивизията на генерал-майор Драгомиров е тази, която в критичния момент от августовските боеве на Шипка пристига на помощ на отряда на генерал-майор Николай Столетов. На 12/24 август 1877 г., по време на отбраната на Шипка, при престрелка на връх Узункуш е тежко ранен в коляното и е изтеглен за лечение в Русия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1877 г.

След войната е назначен за началник на Николаевската академия (1878 – 1889). Повишен е във военно звание генерал-адютант и генерал от пехотата (1891). Превръща академията в център на руската военна наука. Тук издава главния си военен труд – „Учебник по тактика“. През 1889 г. e командващ войските на Киевския военен окръг. В периода 1897 – 1903 г. последователно е Киевски, Волински и Подолски генерал-губернатор. Награден с най-висшия руски орден „Свети Андрей Първозвани“ (1902). Излиза в оставка и е назначен за член на Държавния съвет (1903).

 
Гробът на Михаил Драгомиров в Конотоп

Генералът от пехотата Михаил Драгомиров е виден военен теоретик в следреформена Русия. Почетен член на Московския и Киевския университет, на Шведско-норвежката кралска академия (1896).

Умира на 15 октомври 1905 г. в Конотоп.

Семейство

редактиране

Сред синовете му са генерал-лейтенант Владимир Драгомиров (1867 – 1928) и генералът от кавалерията Абрам Драгомиров (1868 – 1955) – участници в Бялата гвардия.

В родния му град Конотоп е изграден негов паметник. Улици в Казанлък, Шумен, Сливен, Киев и неговото име Драгомирово носят 2 села във Велико Търновско и в Пернишко.

Генерал Драгомиров е известен като оригинална и остроумна личност, за когото има много анекдоти и спомени. Иля Репин го е нарисувал като казак (с лула зад писаря) в картината „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. [1]

Библиография

редактиране
 
Паметникът на Михаил Драгомиров в Конотоп

Автор e на военните трудовe:

  • „Очерки австро-прусской войны 1866 г.“, курсы тактики (1872)
  • „Опыт руководства для подготовки частей к бою“ (1885 – 86)
  • „Солдатская памятка“ (1890)
  • „Учебник тактики“
  • Публикува множество статии в изданията „Военен сборник“ и „Руски инвалид“.

Награди и отличия

редактиране
  • Орден „Свети Георги“ III ст.
  • Орден „Свети Андрей Първозвани“
  • Орден на Почетния легион I и II ст. (Франция)
  • Почетен гражданин на Свищов от 1902 г.
  1. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, стр. 90.

Външни препратки

редактиране