Михаил Лорис-Меликов

(пренасочване от Михаил Лорис - Меликов)

Михаил Тариелович Лорис-Меликов (на руски: Михаил Тариэлович Лорис-Меликов) е руски граф, офицер, генерал от кавалерията. Министър на вътрешните работи (1880-1881). Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Михаил Лорис-Меликов
Միքաէլ Տարիելի Լորիս-Մելիքով
руски офицер и държавник

Роден
Починал
Ница, Руска империя
Погребан Тбилиси, Грузия

Националност Флаг на Русия Русия
Религия Арменска апостолическа църква
Михаил Лорис-Меликов в Общомедия

БиографияРедактиране

Михаил Лорис-Меликов е роден на 19 октомври 1824 г. в град Тифлис в семейството на богат арменски търговец. Учи в Лазаревския институт за чужди езици. Посвещава се на военното поприще. Завършва Санктпетербургското гвардейско училище за подпрапорщици и юнкери (1843). Произведен е в първо офицерско звание 'корнет с назначение в лейбгвардейския Хусарски полк.

Участва в Кавказката война. По време на Кримската война (1853-1856) служи на Кавказкия фронт. Отличава се в боевете при Баяндур и Башдаклъ.

Повишен е във военно звание генерал-майор от 1856 г. Участва в кампанията по освобождаване на руските селяни от крепостна зависимост в Тверска губерния (1862). Повишен е последователно във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. генерал-адютант от 1865 г. и генерал от кавалерията от 1875 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878) в действията на Кавказкия фронт. Командир на Действащия руски корпус от 52 586 офицери и войници и 160 оръдия. Бие се храбро при решаващите за кампанията боеве при Авлиар-Аладжакската позиция, битка при прохода Деве бойня и др. Награден е с орден „Свети Георги“ II степен. Присвоено му е титлата граф от 1878 г.

След войната е назначен за губернатор на Астраханска, Саратовска, Самарска губернии с извънредни пълномощия за борба с болестта чума (1879). През следващата година е губернатор на Харковска губерния. Началник на Върховната разпоредителна комисия. Министър на вътрешните работи през 1880-1881 г. Почетен командир на1-ви Сулжеско-владикавказки конен полк.

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 103.