Отваря главното меню

Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)

Бойните действия на Кавказкия фронт между Русия и Османската империя от 12 / 24 април 1877 до 8 / 20 февруари 1878 г. са спомагателни за хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

Бойни действия на Кавказкия фронт
Руско-турска война (1877-1878)
Kaukasus.jpg
Кавказ
Информация
Период 12 / 24 април – 8 / 20 февруари 1878 г.
Резултат Победа за Русия
Територия Кавказ
Страни в конфликта
Флаг на Русия Русия Флаг на Османската империя Османска империя
Командири и лидери
• княз Михаил Николаевич;
Михаил Лорис-Меликов (генерал от кавалерията)
Ахмед Мухтар паша
Сили
Действуваща Руска армия на Кавказ Анадолска армия

Кавказки район на военните действияРедактиране

Военните действия се развиват в района на Черноморското крайбрежие, Северен Кавказ, Източен Кавказ, Дагестан, Западното Закавказие, Кутаиска губерния и Североизточна Мала Азия. Орографски районът представлява пет планински вериги в посока изток-запад. Пресечени са от три паралелни меридионални планински вериги. Пространствата между веригите са плата, сред които важно значение за военните действия придобиват Ардаханското и Карското плато. Сред долините, включени между веригите, голямо значение имат Баязетската, Ереванската и Пасинската долина. Речната мрежа е насочена към Черно море (река Чорок), Каспийско море (река Кура) и Персийския залив (река Ефрат). Пътната мрежа е почти неразвита в териториите на Османската империя. Главен комуникационен възел е Ерзерум. Природните условия не спомагат за развръщане на многочислени военни съединения.

СилиРедактиране

Руски сили на Кавказкия фронтРедактиране

 
Велик княз Михайл Николаевич

В навечерието на войната силите на Действуващата Кавказка руска армия са около 120 000 войника, 25 000 конници и 350 оръдия. Обединени са в две главни групировки:

  1. Действуващ корпус, командир генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов (52 586 войника и 160 оръдия). Съставен е от:
  2. Рионски отряд, командир генерал-лейтенант Иван Оклобжио (24 126 войника и 96 оръдия). Подразделя се на:
    • Кобулетски отряд;
    • Гурийски отряд;
    • Кутански отряд.

Главнокомандващ на Действуващата Кавказка руска армия е великият княз Михаил Николаевич, фактически главнокомандващ е генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов.

В хода на войната силите са усилени с 40-та Пехотна дивизия и I-а Гренадирска Пехотна дивизия. Личния състав е добре обучен, храбър и самопожертвувателен.

Руското командване изхожда от разбирането за решаващото значение на военните действия на Балканския полуостров и второстепенната роля на Кавказкия фронт. Като задача на частите поставя осуетяване на прехвърлянето на противникови сили на Балканския полуостров. При планирането на военните действия се преувеличават силите на противника. Предвидено е овладяване на територия до един-два прехода от границата и нейното задържане, провеждане на разузнавателни акции. Развоя на действията е според постигнатите резултати. Вероятното настъпление е към Ардахан, Карс или в дълбочина с обхождане на противниковите крепости.

Османски сили на Кавказкия фронтРедактиране

 
Ахмед Мухтар паша

В навечерието на войната османските сили са обединени в Анадолска армия, командир Ахмед Мухтар паша, до 70 000 войника. Съставена е от:

  • Карски отряд от 3 дивизии (47 табура, 11 ескадрона и 6 батареи);
  • Ардахански отряд (10 табура и 2 батареи).
  • Алашкерски отряд (12 табура, 4 ескадрона и 2 батареи).
  • Ванско-Баязетски отряд (4 табура и 2 ескадрона).
  • резерви.

В началото на действията, Анадолската армия е групирана в:

  • Главни сили, командир Ахмед Мухтар паша (25 000 войника и 36 оръдия);
  • Гарнизон на Карс, командир Февзи паша (12 000 войника);
  • Отряд на Измаил паша (10 000 войника и 12 оръдия);
  • Вански отряд, командир Фалик паша (12 000 войника и 16 оръдия).

В края на лятото на 1877 г. получава подкрепления от 13 000 войника и 12 оръдия. Частите са набрани предимно от запасни войници (редиф) и нередовни войници (мустахфъз). Отстъпват на руските сили по бойна подготовка, численост и др.

Османския план за действие разглежда Кавказкия фронт като второстепенен. Предвижда настъпление на руска територия, за да се отклонят руски сили от Балканския полуостров. Провален е от руското командване, което предприема изпреварващи бойни действия.

Бойни действияРедактиране

Настъпателни действия на Руската армияРедактиране

Руските сили на Кавказкия фронт предприемат настъпателни действия с обявяване на войната. Протичат според руския план за военните действия. Превземането на Ардахан (5 / 17 май 1877 г.) довежда османските сили до бързо отстъпление. Командването на Действуващия Руски корпус надценява противника и не използва изненадата, за да насочи ударите си срещу главните му сили. Османското командване се съвзема. Увеличава и прегрупира силите си. Руската обсада на Карс (27 май / 8 юни – 28 юни / 10 юли) не довежда до желаните резултати. Ереванския Руски отряд (командир генерал-лейтенант Арзас Тергукасов) проявява най-голяма активност и прониква в противниковото разположение на турска територия. Успешната битка при Драмдаг (4 / 16 юни) и битка при Даяр (9 / 21 юни), са последвани от неуспеха в битката при Зевин (13 / 25 юни) и изтегляне на руските сили на изходните позиции при държавната граница.

Действия на Османска армия на руска територияРедактиране

 
Отблъскване турска атака при Баязет. худ. Лев Феликсович Лагорио

Инициативата преминава в османските сили. Ахмед Мухтар паша насочва силите на Ванския отряд към Ереванска губерния. На 23 юни / 5 юли разкъсва отбраната на Зорския проход и навлиза във вътрешността на губернията. Малък и героичен руски гарнизон удържа при обсадата на Баязет и я разкъсва на 28 юни / 10 юли. Темпа на османската атака е забавен и е отбита от части на Ереванския Руски отряд на 6 / 18 август в битката при Игдир. Към средата на месец август е предприето настъпление с главните османски сили. С изненадващ удар, нанесен през нощта на 13 / 25 август е овладяна руската позиция при Башкадиклер, след което започва затишие. Използвано е от руското командване за усилване и прегрупиране на частите.

Второ руско настъпление на Кавказкия фронтРедактиране

От месец септември главното внимание на руското командване е насочено към превземане на Авлиар-Аладжакската позиция. Решаващо значение имат вторите боеве за Авлиар-Аладжакската позиция, които изиграват ролата на прелом в развоя на войната (1 / 13 – 3 / 15 октомври). Опита на османските сили да осигурят отбраната на град Карс и да атакуват с всичките сили на Анадолската армия град Ерзерум е решително пресечен. Войскова група с командир генерал-лейтенант Иван Лазарев започва втората обсада на Карс. Главните сили на Действуващия Руски корпус (генерал-лейтенант Василий Хейман) са насочени от генерал от кавалерията Михаил Лорис - Меликов към османската отбранителна позиция между Пасинската и Ерзерумската долина. Битката при прохода Деве бойня довежда до разгром на противниковите сили (23 октомври / 4 ноември). Но е пропуснат момента за превземането на Ерзерум в битката на 28 октомври / 9 ноември. Руските части се оттеглят на зимни позиции по планината Деве бойня и Алашкертската долина. Нощния щурм срещу крепостта Карс завършва с превземането на града и разгром на противниковите сили (6 / 18 ноември). На османските сили на Кавказкия фронт е нанесен непоправим удар, последиците от който не могат да се преодолеят до края на войната.

Прекратяване на военните действияРедактиране

Настъпването на зимата по Кавказкия хребет блокира комуникационните пътища. Двете страни остават на заетите позиции. Одринското примирие между Русия и Османската империя потвърждава руската победа на Кавказкия фронт. Османската империя предава на Русия по силата на примирието Ерзерум, а по мирният договор от Сан-Стефано още граг Батуми и град Карс. Берлинският договор разширява и утвърждава резултатите от войната.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 70 – 80, 98 – 99, 107, 124 – 125, 158 – 159; Хроника на войната, с. 7 – 40