Михайло Крешимир II

Михайло Крешимир II (на хърватски: Mihajlo Krešimir II) е хърватски крал от рода Търпимировичи. Той е по-младият син на крал Крешимир I.[1] След смъртта на баща му на трона се качва неговият брат Мирослав, но хърватски банове начело с Прибина (властел на Лика, недоволен от ограничаването на правомощията му в неговите земи) започват гражданска война и след четиригодишно управление през 949 г. Мирослав е убит и на престола е поставен Михайло. Силно отслабената при Мирослав военна мощ на Хърватия (редуцирана на едва 30 плавателни съда в сравнение с предишните 80 големи и 100 малки кораба при крал Томислав и значително намалената численост на войската от предишните 100 000 пеши и 60 000 конни бойци)[2], сега в годините на царуването на Михайло е възстановена, което позволява на Михайло да завладее на практика цяла Босна – територия, загубена в предните години от брат му Мирослав. В Дуклянската летопис е отбелязано, че Михайло опустошава няколко босненски жупани, една от които Ускоплие, и установява контрол над босненските земи, а банът на Босна, виждайки, че не е в състояние да се бори с него, бяга в Унгария.

Михайло Крешимир II
крал на Хърватия
Управление949 – 969
НаследилМирослав
НаследникСтефан Държислав
Лични данни
Починал
Семейство
БащаКрешимир I
БракЕлена Задарска
ПотомциСтефан Държислав

През 969 г. Михайло успява да се справи и с арабски пирати в района на италианските брегове на Гаргано, което също е доказателство за възродената сила на хърватския флот.[3]

СемействоРедактиране

Михайло Крешимир е женен за Елена Задарска като бракът им спомога за установяването на добри отношения с град Задар и цяла Далмация, която по това време все още е, макар и номинално, под контрола на Византия. Двамата имат син Стефан Държислав, който малолетен наследява Михайло на трона и кралица Елена управлява от негово име като регент. Елена надживява съпруга си със седем години и построява кралския семеен мавзолей в Солин, където е погребано кралското семейство.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Hrvatski obiteljski leksikon
  2. Константин VII Багрянородни, За управлението на империята
  3. Rudolf Horvat, Povijest Hrvatske I., Zagreb, 1924
Мирослав крал на Хърватия (949 – 969) Стефан Държислав