Задар (на хърватски: Zadar; на италиански: Zara) е град в Южна Хърватия, в областта Северна Далмация, административен център на Задарска жупания.[2] Градът има население от около 75 000 жители, от които 92,77% са хървати. В близост до града се намират 4 природни резервата. Побратимен е със Секешфехервар (Унгария). От 1947 г. Задар е част от Югославия, а от 1992 г. – част от независима Хърватия.

Задар
Zadar
Знаме
      
Герб
Zadar.jpg
Croatia relief map.png
44.1167° с. ш. 15.2167° и. д.
Задар
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Жупания Задарска жупания
Площ 25 km²
Надм. височина 1 m
Население 75 082[1] души (2011)
Основаване 9 век пр.н.е.
Пощенски код 23 000
Телефонен код 023
МПС код ZD
Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра 1533
Тип културно
Критерии iii, iv
Вписване 2017  (41-ва сесия)
Площ 378,37 ha
Задар в Общомедия

ИсторияРедактиране

Територията на днешен Задар е населявана още от късната каменна епоха. Преди тук да се заселят илирийците, районът е обитаван от средиземноморска индоевропейска култура. Като селище, Задар се оформя през 9 век пр.н.е., когато е обитаван от либурните. Когато става римски муниципиум през 59 г. пр.н.е., селището приема името Ядера. През 48 г. пр.н.е. става римска колония. По това време той приема характеристиките на традиционен древноримски град, с пътна мрежа, форум и издигнат капитолий с храм.

След падането на Западната Римска империя през 476 г. и разрушаването на Салона от аварците през 614 г., Задар става столица на византийската тема Далмация. В началото на 9 век, градът за кратко попада под управлението на Каролингите, но Никифоровият мир го връща на византийците през 812 г. Първите хърватски владетели контролират града за кратко през 10 век. След династичната борба, последвала смъртта на Стефан Държислав, градът е обсаден от силите на българския цар Самуил, но успява да се защити.[3] През 998 г. градът обявява преданост на дожа Пиетро II Орсеоло и става васал на Венецианската република. През 1186 г. се ползва със защитата на унгарския крал Бела III.

През 1202 г. венецианците, с помощта на кръстоносците от Четвъртия поход, превземат и плячкосват Задар. Унгария поема контрол над града през 1358 г., когато по силата на Задарския мир е предаден на крал Лайош I Велики. През 1409 г. крал Ладислав Анжуйски продава града на венецианците. Когато Османската империя покорява земите около Задар в началото на 16 век, градът се превръща във важна крепост, осигурявайки търговията на венецианците в Адриатическо море и се превръща в културен център. Това създава среда, в която изкуствата и литературата процъфтяват и между 15 и 17 век Задар попада под влиянието на Ренесанса, а в него се раждат важни италиански ренесансови фигури, както и много хърватски писатели.

След падането на Венеция през 1797 г., Задар попада под австрийско управление до 1918 г., с изключение на краткотраен период на френска власт (1805 – 1813), като задържа функциите си на столица на Далмация. По време на френското управление, първият вестник на хърватски език (Il Regio Dalmata – Kraglski Dalmatin) се издава в Задар (1806 – 1810). През 19 век градът функционира като център на хърватското движение за културно и национално възраждане в контекста на повишаващата се поляризация и политизация на етническата идентичност между хървати и далматински италианци.

С Рапалския договор от 1920 г. Задар е даден на Кралство Италия. През Втората световна война е бомбардиран от Съюзниците, а етническите италианци са евакуирани. Партизани превземат града в края на 1944 г., а през 1947 г. той официално става част от Социалистическа република Хърватия в състава на СФР Югославия. Хърватските въоръжени сили защитават града през октомври 1991 г. от сръбските сили, които искат да го превземат в хода на Хърватската война за независимост.

В днешно време, Задар е исторически център на Далмация, както и основен политически, културен, търговски, промишлен и транспортен център в Задарска жупания. В него се седалището на католическата Задарска архиепархия. Поради богатото си културно наследство, градът е една от най-популярните туристически дестинации в Хърватия.[4] През 2017 г. укрепеният град на Задар е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от венецианските отбранителни съоръжения от 15 – 17 век.[5]

НаселениеРедактиране

Население по години[6]
1880 1900 1921 1931 1948 1953 1961
19 778 24 778 26 241 26 882 23 610 25 465 33 464
1971 1981 1991 2001 2011
50 520 67 154 80 355 72 718 75 062

ИкономикаРедактиране

Най-развитите отрасли са туризма, транспорта, търговията, селското стопанство, риболовът и металообработването. Развито е и банкирането. Градът разполага с международно летище.

ИзточнициРедактиране

  1. Državni zavod za statistiku
  2. Статут на Задар
  3. Летопис Попа Дукљанина. Београд-Загреб, Српска краљевска академија, 1928. с. 331.
  4. Termin održavanja. Destinacije – Zadar – 3000 godina povijesti – Kongresni turizam. // Poslovni turizam, 7 ноември 2016. Посетен на 9 март 2017.
  5. Venetian Works of Defence between 15th and 17th centuries: Stato da Terra – western Stato da Mar. // Посетен на 11 юли 2017.
  6. Naselja i stanovništvo Republike Hrvatske 1857 – 2001, DZS, Zagreb, 2005