Уикипедия

Михай Бабич

унгарски поет, писател и преводач

Михай Бабич (на унгарски: Babits Mihály) е унгарски поет, писател, литературен историк и преводач. Заедно с Ендре Ади е сред водещите фигури на литературното движение „Нюгат“ от началото на XX век.[4] Стиховете му са преведени на повече от 20 езика.

Михай Бабич
Babits Mihály
Михай Бабич, 1935 г.
Михай Бабич, 1935 г.
Роден26 ноември 1883 г.
Починал4 август 1941 г. (57 г.)
Професияписател, поет, журналист, преводач, есперантист
Националност Унгария
Активен период1908 – 1941
Жанрлирика, драма, документалистика
Течение„Нюгат“
Известни творби„Халифът-щърк : животът на Елемер Табори“[1][2][3]
СъпругаИлона Танер (1921 – 1941)
Деца1
Уебсайт
Михай Бабич в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Михай Бабич е роден на 26 ноември 1883 г. в Сексард, Кралство Унгария, в еврейското семейство на съдията Михай Бабич и Аврора Келемен. Баща му впоследствие е преместен в Будапеща, а след това в Печ през 1891 г. Учи в гимназията на цистерцианския орден в Печ. Когато е в пети клас, баща му умира и той е отгледан в Сексард от чичо си по майчина линия – ергенът Михай Келемен, който работи като армейски главен лекар.[4][5][6][7]

В периода 1901 – 1905 г. следва унгарско-френска, а по-късно латинска филология във Факултета по изкуствата на университета „Лоранд Етвьош“. Като студент започва да пише стихове, но не ги публикува. Посещава и семинар по стилистика при известния университетски професор Ласло Недеси, където се запознава с Дюла Юхас и Деже Коштолани.[5][6][7]

След дипломирането си работи като гимназиален учител в Бая и Сегед (1906 – 1908). След това преподава във Фъгъраш, а в периода 1911 – 1916 г. – в гимназията в Уйпещ и в гимназията „Ференц Кьолчей“ в Будапеща. Първите му стихове са публикувани в антологията „Утре“ през 1908 г. Паралелно с работата си продължава да пише стихове.[8][6][7]

Първата му книга, стихосбирката „Листа от венеца на Ирис“ (Levelek Iris koszorújából), е издадена през 1909 г. Втората му стихосбирка „Принце, ако дойде и зимата!“ (Herceg, hátha megjön a tél is!) е издадена през 1911 г. През 1913 г. пише първия си роман „Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)“,[1][2][3] който е издаден през 1916 г. През 1913 г. започва да превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери от античен италиански оригинал. „Адът“ е публикуван през 1913 г., „Чистилище“ през 1920 г. и „Рай“ през 1923 г.[9] За превода италианската държава го награждава с наградата „Сан Ремо“ през 1940 г. Издаването на любовната му поема „Играх с ръцете му“ през втората година на Първата световна война става причина да бъде обвинен в пацифизъм и освободен от учителската си работа.[5][6]

Третият му сборник с поезия „Речитатив“ е публикуван през 1916 г. От 1916 г. работи като редактор на литературното списание „Нюгат“ (в превод: запад), а от 1933 г. – и като негов главен редактор. През 1919 г. за кратко е преподавател в университета, но след падането на Съветската република е уволнен и лишен от учителска пенсия.[4][5][6][7]

На 15 януари 1921 г. се жени за писателката Илона Танер. През 1924 г. купува вила в подножието на град Естергом, където прекарва много време до смъртта си и създава много от творбите си. В него приема известни писатели, поети и художници, всеки от които се подписва на „стената с автографи“. След извършен основен ремонт от 2008 г. вилата функционира като Мемориална къща на Михай Бабич.[8]

От 1927 г. работи като уредник на фондация „Баумгартен“, с което придобива голямо влияние в унгарския литературен живот. От 1930 г. е член на дружеството „Кишфалуди“, основано в памет на поета Кароли Кишфалуди, което издава произведенията му. През 1940 г. е избран за член на Унгарската академия на науките.[8][6]

Автор е на много разкази, литературоведски и теоретични студии и есета, на стихосбирките „Остров и море“ (1925), „Боговете умират, човекът живее“ (1929), „Книга на Йона“ (поема с библейски сюжет, 1939), на романа „Синовете на смъртта“ (1927), на „История на европейската литература“ (1934). През 1937 – 1939 г. издава събрани съчинения в 10 тома. Превежда на унгарски „Буря“ на Уилям Шекспир, творби на Софокъл, Бодлер, Гьоте, както и други автори. В някои свои произведения се обявява срещу войната и империализма.[4][5]

Михай Бабич умира на 4 август 1941 г. от рак на гърлото след продължително боледуване в санаториума „Сиеста“ в Будапеща.[6] В негова чест са поставени множество паметници и мемориални плочи.[4][8][7]

  •  
    Статуя на Михай Бабич в Естергом. от Тибор Борбас (1983)
  •  
    Статуя на Михай Бабич в Будапеща, от Ласло Мартон (2008)
  •  
    Статуя на Михай Бабич в Сексард, от Пал Фаркас (1981)
  •  
    Статуя на Михай Бабич в Сексард, от Гюла Кис Ковач (1971)

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

 
Михай Бабич и Илона Танер пред къщата им в Естергом
 
Гробът на Михай Бабич и Илона Танер в гробището Керепеш в Будапеща
  • A gólyakalifa (1913, публикуван 1916)[9]
    Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)[1][2][3], изд. „Сонм“ (2017), прев. Светла Кьосева
  • Timár Virgil fia (1922)
  • Kártyavár (1923)
  • Halálfiai (1927)
  • Elza pilóta vagy a tökéletes társadalom (1933)

Поезия редактиране

  • Levelek Iris koszorújából (1909)[9]
  • Herceg, hátha megjön a tél is! (1911)
  • Béke és háború közt (1911 – 1913)
  • Recitatív (1916)
  • Nyugtalanság völgye (1920)
  • Sziget és tenger (1925)
  • Az Istenek halnak, az ember él (1929)
  • Versenyt az esztendőkkel! (1933)
  • Összes versei (1938)

Отделни стихотворения редактиране

  • In Horatium (1904)
  • Óda a bűnhöz (1904)
  • Himnusz Irishez (1904)
  • A lírikus epilógja (1904)
  • Messze… messze… (1907)
  • Esti kérdés (1909)
  • Május huszonhárom Rákospalotán (1912)
  • Húsvét előtt (1916)
  • Fortissimo (1917)
  • Zsoltár férfihangra (1918)
  • A gazda bekeríti házát (1925)
  • Cigány a siralomházban (1929)
  • Mint különös hírmondó (1930)
  • Csak posta voltál (1933)
  • Ősz és tavasz között (1936)
  • Balázsolás (1937)
  • Jónás könyve (1938)
  • Jónás imája (1939)[10]

Документалистика редактиране

  • Petőfi és Arany (1910)[9]
  • Az irodalom halottjai (1910)
  • Az ifjú Vörösmarty (1911)
  • A férfi Vörösmarty (1911)
  • Tanulmány Adyról (1920)
  • Bevezetés a „Divina Commedia“ olvasásához (1930)
  • Írók két háború közt (1941)

Екранизации редактиране

  • 1917 Gólyakalifa
  • 1970 Hatholdas rózsakert
  • 1983 Barackvirág – тв филм
  • 1992 Jónás nyara – тв филм
  • 1999 A bor lelke

Източници редактиране

  1. ↑ а б в „Халифът-щърк : животът на Елемер Табори“, запис в Националната библиотека
  2. ↑ а б в „Халифът-щърк“ на Михай Бабич – роман за лутанията на душата // Европа и светът. 9 януари 2019. Посетен на 18 април 2024.
  3. ↑ а б в Панаир на книгата 2018: Представяне на книгата на Михай Бабич „Халифът щърк“ // Аз чета. Посетен на 18 април 2024.
  4. ↑ а б в г д Биография в „Литературен свят“
  5. ↑ а б в г д ((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“
  6. ↑ а б в г д е ж ((hu)) Биография в Sulinet
  7. ↑ а б в г д ((ru)) Биография в „Литературен портал“
  8. ↑ а б в г ((hu)) Биография в Arcanum
  9. ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  10. ↑ „Молитвата на Йона”, превод: Нино Николов, брой 44 октомври 2012 г.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Babits Mihály в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михай_Бабич&oldid=12207842“.