Михо Терзицки
Михо Терзицки[1] (на гръцки: Μιχάλης Αλ. Ράπτης, Михалис Ал. Раптис) е гръцки филолог, фолклорист и краевед.[2][3]
| Михо Терзицки Μιχάλης Αλ. Ράπτης | |
| гръцки фолклорист и краевед | |
| Роден |
1931 г.
|
|---|---|
| Учил в | Букурещки университет |
Биография редактиране
Терзицки е роден в 1931 година в грамоското село Слимница.[4][2] По време на окупацията на страната в годините на Втората световна война е член на комунистическата детска организация „Аетопула“, а по-късно и на Националната общогръцка огранизация на младежите. По време на Гражданската война в 1947 година е изведен от Гърция като дете бежанец и се установява в Румъния,[2] докато майка му и баща му са в село Белоянис, Унгария.[1] Завършва гимназия и филология в Букурещкия университет.[3] Работи като филолог учител в Букурещ.[2][1] Преподава руски в румънски училища, гръцки в Гръцката гимназия и в Народния университет в Букурещ.[3] Работи като инспектор по началното и средно образование в района на Букурещ.[3] От 1970 година до репатрирането си е член на Координационния образователен комитет за обучение по гръцки език.[2] Участва в написването на образователната книга за деца на политически бежанци „Текстове от новогръцката литература“.[3]
В течение на десет години от 1961 до 1971 година събира фолклор от бежанците от грамоските български села, настанени в Унгария и Румъния и в 1977 година издава в Скопие, Югославия, сборника си „Фолклорът на Яновенските села в Костурско“.[1]
След демократизацията на Гърция, в 1984 година[2] Терзицки се завръща в Гърция и от 1985 до 1989 година работи в библиотеката на Националната опера,[3] а впоследствие и като преподавател по филология.[2] В 1989 година Терзицки публикува монографията си „Национална опера 1888-1988. Кратка история на гръцката мелодрама и Националната опера“.[5]
В 1997 година Терзицки издава и „Мъченическите грамоски села в Костурско (Слимница, Пилкати, Яновени, Омотско, Калевища)“.[6] В 1999 година издава спомените за бежанците от Гражданската война „Щастливи в нещастието. Пътуване“.[7] В 2003 година издава книгата „„Националната съпротива чрез изкуство, думи и народно творчество. Принос на учителите, участници в Съпротивата, за духовното издигане на нашия народ“.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 5. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж Ράπτης, Μιχάλης Αλ. (1931-) // Project ΑΣΕλΊς. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Σελίδες για την Εθνική Αντίσταση // Ριζοσπάστης, 7 Σεπτέμβρη 2003. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ράπτης, Μιχάλης Αλ. (1931-) // Orizontes Books. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ράπτης Αλ, Μιχάλης. Εθνική Λυρική Σκηνή 1888-1988. Επίτομη ιστορία του ελληνικού μελοδράματος και της Εθνικής Λυρικής Σκηνής. Κτηματική Τράπεζα, 1989. (на гръцки)
- ↑ Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)
- ↑ Ράπτης Αλ, Μιχάλης. Τυχεροί μέσα στην ατυχία : Οδοιπορικό / Μιχάλης Αλ. Ράπτης. Αθήνα, 1999. (на гръцки)