Уикипедия

Слимница

селище в Гърция, Западна Македония
Disambig.svg Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).

Слѝмница или книжовно Слѝвница (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Слимница
Τρίλοφος
— село —
Гърция
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
Западна Македония
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
Костурско
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина1150 m
Население6 души (2011 г.)
ДемонимСлимничени

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е близо до гръцко-албанската граница на височина 1150 m[2] между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).[3]

ИсторияРедактиране

Произход на селотоРедактиране

Селото е основано от християнско славянско население от Епир и днешна Албания. Според преданията на старите слимничени Вангел Пържинков, Пандо Главиновски, Чомо Терзицки, Вангеле Синатковски, записани след Гражданската война в Гърция, повечето от семействата на селото произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[4]

Изселване в Брацигово и Ковачевица в XVIII векРедактиране

Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница и съседните Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5][6] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[8] От Слимница са видните представители на Брациговската архитектурно-строителна школа Никола Троянов (1775 - 1862) и Петър Чомпъл (около 1746 – ?).[5]

От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.[9]

Семейства от Слимница, заедно с омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[10]

Слимница в XIX векРедактиране

 
Икона на Светите Трима йерарси от Слимница

В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.[3] В 1880 година има двеста семейства.[3] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[3] Според Сребрен Поппетров до към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[11]

В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[12]

Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.[14]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Слимница в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[15]

В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[16]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимица има 80 къщи славяни християни.[17] В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.[18] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.[3] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.[19]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.[3] След войната властите не позволяват на избягалите в по-сигурните полски села слимничени да възстановят селото.[2]

В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос. С декрет от 16 декември 1953 година землището на Слимница е присъединено към това на Тухол.[2]

В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото, както и останките от манастира „Свети Йоан Предтеча“ на самата граница в посока Аръз и параклисът „Свети Христофор“.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 567[2][20] 612[2][21] 366[2] 343[2] 23[2] 31 6

ЛичностиРедактиране

Родени в Слимница
  •   Атанас Петров (Αθάνασιος Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[22]
  •   Бельо (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Васил Влутов (Βασίλειος Βλούτος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[22]
  •   Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[3]
  •   Вълчо Терзи (около 1746 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Въльо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[22]
  •   Гинко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Гого Джамбаз (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Дингоз (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Йованис Радиналис (Γιοβάνης Ραδιναλής), гъркомански андартски деец[23]
  •   Кальор (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Коле Дългъч (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Коцата (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Кьосле (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Кънчо (около 1721 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Лазар (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Мирчо (Недялкови) (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Михо Терзицки (Михалис Раптис), фолклорист, автор на „Фолклорът на Яновенските села“[24]
  •   Насе Петлешка (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Никола Белов (Николаос Белос), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[3]
  •   Никола Карпутов (Νικόλαος Καρπούτας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[22]
  •   Никола Троянов (около 1775 – 1862), български майстор строител
  •   Петко Кьорколев (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Петър Чомпъл (около 1746 – ?), български майстор строител
  •   Пъшку (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Райчо (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Сокер (около 1741 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Тане Клетбашов (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Тасе Каратанас (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Темелко Кьосекьоев (около 1741 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Троян (около 1736 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Троянче (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Търпо Манов (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Харилай Христов (Χαρίλαος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[22]
  •   Христо Грабада (Ицо, около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Христо Прекум (Ицо, около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Цено (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Червенко (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Чоме (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Шишко (около 1726 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  •   Янко (около 1721 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
Други
  •   Ангел Боянин (1825 – 1902), български майстор строител, по произход от Слимница
  •   Ангел Петлешков (около 1810 – 1822), кмет на Брацигово, по произход от Слимница
  •   Димитър Боянин (1800 – 1876), български майстор строител, по произход от Слимница
  •   Иван Боянин (1818 – 1877), български майстор строител, по произход от Слимница
  •   Никола Боянин, български революционер, по произход от Слимница
  •   Никола Троянов (1824 – 1876), български революционер, по произход от Слимница
  •   Петко Боянин (1828 – 1889), български майстор строител, по произход от Слимница
  •   Тодор Чомов (1857 - 1927), български опълченец, по произход от Слимница
  •   Филип Георгиев (Боревич) Кьсейлиев (1847, Брацигово - 1897, Брацигово), български опълченец, на 7 май 1877 година постъпва като доброволец във II рота на II дружина на Българското опълчение, уволнен на 24 юни 1878 година, след войната работи като кръмар в Брацигово,[25] по произход от Слимница
  •   Христо Боянин (1798 – 1875), български майстор строител, по произход от Слимница
  •   Христо Траянов (1926 – 2015), български писател, по произход от Слимница

ЛитератураРедактиране

  • Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. (на македонска литературна норма)

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
  4. ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  6. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  7. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  8. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  9. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  10. ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  11. ↑ Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания. // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  15. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  16. ↑ Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  18. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  19. ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. p. 40. Посетен на 24 декември 2015 г. (на английски)
  20. ↑ Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  21. ↑ Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  22. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  23. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  24. ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 251.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слимница&oldid=11749307“.