Отваря главното меню

Младен Влашки

български литературен критик и историк

Младен Цветанов Влашки е литературен критик и историк, народен представител.

Младен Влашки
български литературен критик и историк
Роден
Младен Цветанов Влашки

Образование Виенски университет
Пловдивски университет
Научна дейност
Област Филология
Работил в Пловдивски университет
Политика
Депутат
XXXVIII НС   

БиографияРедактиране

Младен Влашки е роден на 29 ноември 1959 г. в Пловдив. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност Българска филология (1984). Постъпва на работа в Пловдивския университет през 1986 г. като асистент. Главен асистент (1997). Специализира теория на романа и сравнително литературознание във Виенския университет през 1989 г. и в периода 1992–1994 г.

Народен представител от Пловдив в 38 Народно събрание на Република България и член на НСРТ през 2001 г.[1], [2]

Съосновател и редактор на литературното списание „Страница“.

Научните му интереси са в областта на сравнителното литературознание с акцент върху немскоезичната литература и литературата от ХІХ и ХХ век, както и върху българската литературна история на ХХ век.

ПубликацииРедактиране

Авторски книгиРедактиране

  • „Западноевропейска литература (ХIV–XVIII век)“. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993.
  • „Западноевропейска литература. Анализи и материали за 10 клас“. София: ИК „Анубис“, 2000.
  • „Изография. Ipce fecit“. София: ИК „Перо“, 2009.
  • „Митове за сътворението от цял свят“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014.
  • „РоманОлогия ли?“. Пловдив: ИК „Хермес“, 2014, 288 с.

Съставителство и редакцияРедактиране

  • „Сънищата на стената. Берлинска антология“. (съставител, редактор, бележки, предговор), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1995.
  • „Пледоария за Емпиричното литературознание. Работата на групата „НИКОЛ“. (съставител, бележки, отчасти превод), София, Издателство „Прохазка & Качармазов“, 1996.
  • „Веселият апокалипсис. Естетика и литература на Виенския fin-de-siecle“. (съставител, отчасти превод, бележки и послеслов), Пловдив, Издателство „Пигмалион“, 1996.
  • Артюр Рембо. Пол Верлен. „Езици на модерността“ в 64 страници“. (съставител, отчасти превод), Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Мопасан. „Бел Ами“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Даниел Дефо. „Робинзон Крузо“ в 64 страници“. Пловдив, Издателство „Страница“, 2001.
  • Корней. „Сид“. (съставител и коментари) Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.
  • Айхендорф. „Из живота на един безделник“. Поредица „Текст/Контекст“, серия „Bilingua“, Пловдив, Издателство „Летера“, 2001.

НаградиРедактиране

  • 2008 – Национална награда „Осма муза“ за образователно радиопредаване.
  • 2008 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика на „Страница“.[3]
  • 2009 – Награда Пловдив за журналистика (предаване за книги „Преге“ в БНР – радио Пловдив).
  • 2011 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика в списание „Страница“ и радиопредаването „Преге“.
  • 2015 – Наградата „Дъбът на Пенчо“ - за книгата „РоманОлогия ли?“[4]

БележкиРедактиране

  1. „Младен Влашки: Византийски пинизи съсипаха НСРТ“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 19 септември 2001 г.
  2. „Младен Влашки, член на НСРТ: Пенчо Славейков е бил по-агресивен и от Александър Томов“, интервю на Андриана Михайлова, в. „Новинар“, 5 май 2001 г.
  3. Лауреати на Националната награда „Христо Г. Данов“, сайт на Министерство на културата на РБ, 14 юни 2008
  4. Младен Влашки с Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2015 година, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2015.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране