Мобилен телефон

(пренасочване от Мобилни телефони)

Мобилният телефон (още клетъчен телефон, преносим телефон, мобилен апарат), известен в България като мобифон или GSM-телефон (разговорно: „джиесем“), е електронно телекомуникационно средство, вид телефон.

Мобилните телефони до ранния смартфон

Повечето съвременни мобилни телефони са свързани към клетъчна мрежа, съставена от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони и радиотелефоните). В зависимост от мрежовия стандарт се различават цифрови GSM-телефони и аналогови NMT (Nordic Mobile Telephone) телефони. В България исторически първа е NMT-мрежата.

Освен стандартните гласови функции, мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS (кратки текстови съобщения), достъп до Интернет и MMS (за изпращане и получаване на снимки, звук и видео).

През третото тримесечие на 2011 г. в световен мащаб са продадени 440,5 млн. мобилни телефони (увеличение с 5,6% спрямо същия период на предходната година). 26% от продадените мобилни телефони са смартфони. [1]

ИсторияРедактиране

 
Мобилни телефони

Клетъчните мрежи се появяват за пръв път през първата половина на 1980-те години (това са мрежите от първо поколение).

Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са с твърде големи размери и затова обикновено се инсталират в превозни средства, например автомобили. Напредъкът на микроелектрониката (и по-точно миниатюризацията) спомага всички днешни мобилни телефони да са удобни за носене в ръка.

 
Мартин Купер от Моторола е показан тук с възстановка на първия търговски достъпен телефон, DynaTAC 8000X

Преносимата радиотелефонна услуга е замислена още в ранните етапи на развитие на радиото. През 1917 г. финският изобретател Ерик Тигърстед подава заявка за патент за „джобен сгъваем телефон с много тънък въглероден микрофон“. Сред ранните предшественици на мобилните телефони са устройствата за аналогова радиовръзка с кораби и влакове. Съревнованието за създаване на истински преносими телефонни устройства започва след Втората световна война в много държави. Напредъкът в мобилната телефония телефония се проследява в няколко номерирани поколения (генерации, G), започващи с нулевата генерация (0G) услуги, като първите мобилни телефонни услуги са на американската компания Bell System. Тези услуги не са клетъчни, поддържат ограничен брой едновременни обаждания и са доста скъпи.

Развитието на планарната технология с метално-оксидните-полупроводници (MOS), позволило висока степен на интеграция (LSI), на информационната теория и на клетъчните мрежи обуславя развитието на достъпни мобилни комуникации и устройства като автомобилния телефон. Първият ръчен клетъчен мобилен телефон е демонстриран от John F. Mitchell и Martin Cooper от Motorola през 1973 г., като слушалката е с тегло 2 килограма. Nippon Telegraph and Telephone стартира в Япония първата търговска автоматизирана аналогова клетъчна мрежа (1G) през 1979 г. През 1981 г. следва едновременното стартиране на Nordic Mobile Telephone (NMT) система в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. Няколко други държави също развиват мобилна телефония в началото и средата на 80-те. Тези системи са от първо поколение (1G) и могат да подържат повече едновременни обаждания, но някои все още използват аналогова клетъчна технология. През 1983 г. DynaTAC 8000x е първият ръчен мобилен телефон, пуснат на пазара.

 
Моторола DynaTAC 8000X. През 1983 г., това е първият търговски мобилен телефон.

Дигиталните клетъчни мрежи се появяват през 90-те. Те са обусловени от широкото внедряване на MOSFET–базирани RF усилватели (MOSFET и LDMOS) и RF вериги (RF CMOS), което позволява обработката на цифрови сигнали в безжичните комуникации. През 1991 г. стартира втората генерация (2G) дигитална клетъчна технология във Финландия, реализирана от Radiolinja по GSM стандарт. Така започва състезанието в сектора, като новите оператори конкурират действащата (1G) мрежа. GSM стандартът е европейска инициатива, обявена на Европейската конференция за поща и телекомуникации (CEPT). Френско-немски консорциум демонстрира техническата ѝ осъществимост, и в 1987 г. е подписано писмо за намерения между 13-те европейски държави, съгласили се да стартират търговска услуга през 1991 г. Първата версия на стандарта GSM (=2G) съдържа 6000 страници. През 2018 г. IEEE и RSEE награждават Thomas Haug и Philippe Dupuis с медал „Джеймс Кларк Максуел“ за приносите им към първия дигитален мобилен телефонен стандарт. През 2018 стандартът и устройствата GSM се използват от над 5 милиарда души в повече от 220 държави. По-късно GSM (2G) еволюира в 3G, 4G, 5G. Стандартът GSM е започнат от работна група „GSM“ през 1982 под чадъра на CEPT. През 1988 г. е създаден Европейски институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и всички CEPT стандартни дейности преминават към ETSI. Работната група GSM става Техническа комисия GSM. През 1991 г. тя става Техническа комисия SMG, когато ETSI започва разработването на UMTS (3G).

ПроизводителиРедактиране

 
Lumia на Microsoft

Някои от най-големите световни производители на мобилни телефони са

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Всеки втори смартфон вече работи с Android. // Посетен на 15 ноември 2011.