5G

петото поколение технологии за безжични клетъчни мрежи

5G е пето поколение технологии за безжична комуникация поддържащи клетъчна мрежа. 5G комуникацията изисква наличието на комуникационни устройства (предимно мобилни телефони) изработени да поддържат технологията.

Честотния спектър на 5G се разделя на милиметрови вълни, средно честотни вълни и ниско честотни. Ниско честотните имат подобен честотен обхват като на предшественикът, 4G. 5G милиметровите вълни са най-бързите. Честотите са над 24 GHz, достигайки до 72 GHz, което е над долната граница на диапазона на международно дефинираните екстремно високи честоти на радио вълните. Обсега е малък, затова са нужни повече клетки. Милиметровите вълни трудно преминават през много стени и прозорци, затова закритото покритие е ограничено.

5G средно честотните вълни са най-много използвани от над 30 мрежи. Скоростите на 100 MHz широка лента са обикновено 100–400 Mbit/s. В лабораториите и понякога извън тях, скоростите могат да надминат гигабит на секунда. Използваните честоти са от 2.4 GHz до 4.2 GHz. Sprint и China Mobile използват 2.5 GHz, докато другите предимно използват 3.3 и 4.2 GHz. Много области могат да бъдат покрити като просто бъдат подновени вече съществуващите кули, което го прави по-евтино. Средно честотните мрежи имат по-добър обхват, което докарва цената близко до 4G. 5G ниско честотните предлагат подобен капацитет като на advanced 4G.

В БългарияРедактиране

За пръв път 5G мрежата е тествана през февруари 2018 г. от A1, като скоростта на 5G достига до 2.2 Gbit/s. Операторът получава лиценз за 5G честота през 2019 г., и за първи път са изпълнени тестове с 5G оборудване от Nokia. Достъпът до крайните потребители се очаква да е през 2020 г.[1]

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5G“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.