Могилино

село в община Две могили, обл. Русе

Могѝлино е село в Северна България.

Могилино
България
43.4451° с. ш. 25.9759° и. д.
Могилино
Област Русе
43.4451° с. ш. 25.9759° и. д.
Могилино
Общи данни
Население151 души[1] (15 март 2024 г.)
5,34 души/km²
Землище28,291 km²
Надм. височина375 m
Пощ. код7165
Тел. код081463
МПС кодР
ЕКАТТЕ30380
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ; 2015)

География

редактиране

Могилино е населеното място с най-голяма надморска височина в община Две могили, област Русе. Районът е богат на дивеч.

На 4 километра източно се намира ДЛС „Черни Лом“, където контролирано се поддържа разнообразие от благороден елен, елен лопатар, сръндак, глиган, муфлон, фазан, яребица, див заек, пъдпъдък, гривяк, гургулица, зеленоглава патица, горски бекас, лисица и дива свиня.

На северозапад се намира град Две могили. Съседните села са: Цар Асен (на изток), Баниска (на запад) и Помен (на север). Районът е известен със скалите и каньоните с впечатляващи гледки. Климатът е с много горещо лято и сравнително студена зима.[2]

Старото име на селото е Хюджекии. Преди Освобождението то е заселено основно с турско население. Някъде в началото на XIX век от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар Колю със семейството си. Домът му се намира на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.

В селото за кратък период от време пребивава Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма за кратко е разположен щаба на руския княз през 1877 г.

През 1934 г. селото е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. носи иметоо Захари Стояново.[3] Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.

Обществени институции

редактиране

В село Могилино се празнува сбор на 7 ноември (Димитровден по стар стил). Традиционно се чества и празникът на лозаря. Прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята.

Личности

редактиране

В Могилино е живял опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-турската война е четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.

За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев – е известно, че е участвал в боевете при Лозенград.

От Могилино е Ангел Димитров, който е последният първи заместник-председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX народно събрание на НРБ.

Външни препратки

редактиране