Могилино
Могѝлино е село в Северна България.
| Могилино | |
  Могилино  Могилино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 151 души[1] (15 март 2024 г.) 5,34 души/km² |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 7165 |
| Тел. код | 081463 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 30380 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Две могили Божидар Борисов (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеМогилино е населеното място с най-голяма надморска височина в община Две могили, област Русе. Районът е богат на дивеч.
На 4 километра източно се намира ДЛС „Черни Лом“, където контролирано се поддържа разнообразие от благороден елен, елен лопатар, сръндак, глиган, муфлон, фазан, яребица, див заек, пъдпъдък, гривяк, гургулица, зеленоглава патица, горски бекас, лисица и дива свиня.
На северозапад се намира град Две могили. Съседните села са: Цар Асен (на изток), Баниска (на запад) и Помен (на север). Районът е известен със скалите и каньоните с впечатляващи гледки. Климатът е с много горещо лято и сравнително студена зима.[2]
История
редактиранеСтарото име на селото е Хюджекии. Преди Освобождението то е заселено основно с турско население. Някъде в началото на XIX век от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар Колю със семейството си. Домът му се намира на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.
В селото за кратък период от време пребивава Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма за кратко е разположен щаба на руския княз през 1877 г.
През 1934 г. селото е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. носи иметоо Захари Стояново.[3] Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.
Обществени институции
редактиранеВ село Могилино се празнува сбор на 7 ноември (Димитровден по стар стил). Традиционно се чества и празникът на лозаря. Прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята.
Личности
редактиранеВ Могилино е живял опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-турската война е четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.
За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев – е известно, че е участвал в боевете при Лозенград.
От Могилино е Ангел Димитров, който е последният първи заместник-председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX народно събрание на НРБ.
