Могилино
Могѝлино е село в Северна България. То се намира в община Две могили, област Русе.
| Могилино | |
|---|---|
  Могилино  Могилино | |
| Общи данни | |
| Население | 150 души[1] (15 септември 2022 г.) 5,31 души/km² |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 7165 |
| Тел. код | 081463 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 30380 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Две могили Божидар Борисов (ГЕРБ; 2015) |
История редактиране
Могилино е селище в Северна България, което преди освобождението е било заселено само с турско население. Някъде в началото на 19 век, от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар-Колю със семейството си. Домът му се намирал на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.
В селото за кратък период от време е пребивавал Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма е бил разположен щаба на руския княз за кратко през 1877 г.
Тук е живял и опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-Турската освободителна война е бил четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.
За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев е известно, че е участвал в боевете при Лозенград.
Името на селото преди 1934 г. е Хюджекии, когато е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. селото се е казвало Захари Стояново.[2] Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.
Обществени институции редактиране
В село Могилино най-редовно се празнува сбора на селото който е на 7 ноември по стар стил Димитров ден.тогава селото се напълва с хора които идват при родители и приятели. Също така традиционно се празнува празника на лозаря Св. Трифон зарезан.прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята и се започва една веселба с музика и хора до късна вечер.
От селото са излезли много видни личности които са работили на отговорни длъжности в икономиката на Р.България. Но най-популярната личност е Ангел Димитров, който е последният в историята на българската държавност Първи заместник-председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX народно събрание на НРБ.
