Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за английската принцеса. За субкултурата вижте Мод (субкултура).

Мод
Наследница на английския трон
Мод 
Изображение в „История на Англия“ от 15 в.
Родена: 7 февруари 1102 г.
Починала: 10 септември 1167 г. (65 г.)

Мод или Матилда (7 февруари 1102 – 10 септември 1167) е дъщеря на Хенри I и Едит (Матилда), една от дъщерите на крал Малкълм III Шотландски и кралица Маргарет Шотландска. При раждането си тя е кръстена Аделаида, но след сватбата си с императора на Германия Хайнрих V приема името Матилда.

Подготовка за тронаРедактиране

През 1125 г., 23-годишна, Мод остава вдовица и без потомство от брака си с император Хайнрих V и по искане на баща си, Хенри I, се връща в Англия. Тъй като междувременно нейният брат, Уилям, e загинал при корабокрушение на „Белия кораб“, Мод остава единствената законна наследница на английския крал и той предприема поредица от действия, целящи да ѝ гарантират властта и трона. Първата стъпка на Хенри I в тази насока е принудителната клетва, която иска от английските барони, че признават законното право на Мод на престола. Церемонията се състои на 1 януари 1127 г., а година по-късно, на 17 юни 1128 г., кралят урежда и брака на Мод с по-младия граф Жофроа д`Анжу Плантагенет (1113 – 1151). Роденият от този брак син през 1133 г. трябва окончателно да заздрави позициите на Мод в английския двор. В действителност обаче Мод не успява да спечели симпатиите и поддръжката на мнозинството барони, които я смятат за надменна и до голяма степен чужденка, тъй като е напуснала Англия още като дете и от 9-годишна е възпитавана според традициите на германския императорски двор. Поради тази причина след смъртта на Хенри I, противно на неговата воля, Мод не е коронована за кралица на Англия.

Гражданската войнаРедактиране

Претенции на престола в качеството си на внук на Уилям Завоевателя предявява Стивън, известен още като Етиен дьо Блоа, и благодарение на силната подкрепа, с която се ползвал сред част от аристокрацията, е провъзгласен за крал на 26 декември 1135 г. Това поставя началото на гражданска война, продължила общо 18 години. Най-големия си успех в тези продължителни вътрешни междуособици Мод постига през февруари 1141 г., когато в битката при Линкълн нанася сериозно поражение на войската на Етиен дьо Блоа, пленява го и го затваря в тъмница в Бристол. Тази победа ѝ дава основание да се провъзгласи на 3 март същата година за Domina Anglorum (Първа дама на англичаните), а на 8 април и за Angliae Normanniaeque domina (Първа дама на англичаните и нормандците). Към този момент на практика тя контролира страната, но ѝ остава още една стъпка – да бъде коронясана. През юни Мод заминава за Лондон, за да организира коронацията си. Влиза в града на 24 юни, но с действията си бързо губи предимствата, които ѝ е донесла военната победа, и настройва населението срещу себе си. Още с пристигането си в столицата, Мод нарежда да бъдат вдигнати данъците. Това в съчетание с арогантността ѝ, става причина за яростен бунт на местното население, до степен Мод да бъде принудена да напусне по спешност града.

Мод се укрепява в Оксфорд и е принудена да се изправи срещу силна съперница – братовчедка си Матилда Булонска, съпругата на Етиен дьо Блоа, застанала начело на съмишлениците му след неговото залавяне. На 14 септември 1141 г. войските на Мод са разбити от Матилда Булонска в битката при Уинчестър и е пленен нейния брат Робърт Глостър. Осъществява се размяна на пленници, в резултат на която Етиен дьо Блоа е освободен и се връща на трона.

През зимата на 1142 г. Мод се оказва обсадена в замъка Оксфорд и успява да се спаси единствено благодарение на едно опасно бягство – с помощта на четирима верни поддръжници посред нощ се спускат по стената на замъка, увити в бели чаршафи, за да не бъдат забелязани в снежната буря. Стигат пеша до Абингдън, пресичат замръзналата Темза и оттам се отправят към Уелингфорд на коне.

Окончателно от борбата за трона Мод се отказва през 1148 г., след като брат ѝ Робърт Глостър, нейният най-верен поддръжник през годините, умира от треска в Бристол. Борбата подема отново малко по-късно вече нейният син Хенри II, който се възкачва на престола през 1154 г. като първият крал от династията на Плантагенетите.

Последните години от живота ѝРедактиране

След неуспешните си опити да се възцари на трона Мод се оттегля в Руан в Нормандия, където и умира на 10 септември 1167 г. Погребана е в катедралата в Руан.

Династични бракове и потомствоРедактиране

Първи брак: Сключен на 7 януари 1114 г. в Майнц, Германия, с император Хайнрих V (1081 – 1125), от когото няма деца.

Втори брак: Сключен на 17 юни 1128 г. в Льо Ман, Франция, с граф Жофроа д`Анжу Плантагенет (1113 – 1151), от когото има трима сина:

  • Хенри II (1133 – 1189) – крал на Англия;
  • Джефри Плантагенет (1134 – 1158);
  • Гийом Плантагенет (1136 – 1164).

Вижте същоРедактиране