Джефри Плантагенет

Джефри V Плантагет (24 август 1113 г. – 7 септември 1151 г.), известен и като Жофроа V или Красивия (на френски: le Bel), е граф на Анжу, Тур и Мен по наследство от 1129 г., а също и херцог на Нормандия след завладяването ѝ през 1144 г. Бракът му с императрица Матилда, дъщеря на крал Хенри I от Англия, довежда до дългото управление на династията Плантагенет в Англия. Името "Плантагенет" е взето от епитет на Джефри. Владението на предците на Джефри в Анжу дава началото на името Анжуйски и това, което става известно като Анжуйската империя през 12 век.

Джефри Плантагенет
Geoffrey Plantagenet
граф на Анжу и херцог на Нормандия
Geoffrey of Anjou Monument.jpg
Роден
Починал
ПогребанЛьо Ман, Франция
Управление
Период1129 г. – 7 септември 1151 г. (граф на Анжу); 1144 г. – 1150 г. (херцог на Нормандия)
НаследникХенри II
Други титлиграф на Тур и Мен
Семейство
РодАнжуйска династия
БащаФулк Йерусалимски
Братя/сестриСибила Анжуйска
Амори I
Балдуин III
СъпругаМод (1128 – 1151)
ДецаХенри II
Джефри Плантагенет в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Джефри е по-големият син на Фулк Йерусалимски и Ерменгард от Мен. Джефри получава прякора си от жълто клонче с цвят, подобен на този на метла (genêt е френското име на planta genista или храст метла), което носи на шапката си. Хронистът Джон от Мармутие описва Джефри като красив, червенокос, весел и велик войн.[1] След като разбира за уменията и смелостта на Джефри, крал Хенри I изпраща легати в Анжу, за да преговарят за брак между неговата 25-годишна дъщеря Матилда и Джефри. Получено е съгласие и от двете страни и на 10 юни 1128 г. петнадесетгодишният Джефри е посветен в рицарство в Руан от крал Хенри като подготовка за сватбата.

Сватбата на Джефри и Матилда се състои през 1128 г. Тя има за цел да осигури траен мир между Англия, Нормандия (английско владение от Уилям I) и Анжу. Матилда е с единадесет години по-възрастна от Джефри и много се гордее със статута си на императрица вдовица (за разлика от това да бъде обикновена графиня), който запазва до края на живота си живот. Бракът им е бурен, но щастлив с чести дълги раздели; те имат трима синове.

Граф на АнжуРедактиране

На следващата година бащата на Джефри заминава за Йерусалим (където по-късно трябва да стане крал), оставяйки Джефри като граф на Анжу. Когато неговият тъст, крал Хенри I от Англия, умира през 1135 г., Джефри подкрепя Матилда да влезе в Нормандия, за да поиска своето наследство. Граничните области ѝ се подчиняват, но Англия избира нейния първи братовчед Стивън от Блоа за свой крал и Нормандия скоро последва примера. На следващата година Джефри дава Амбриерес, Горон и Шатилон-сюр-Колмон на Юхел дьо Майен, при условие че той помогне да получи наследството на съпругата на Джефри. [2] През 1139 г. Матилда акостира в Англия със 140 рицари, където е обсадена в Арънделския замък от крал Стивън. В гражданската война, която следва, Стивън е заловен в Линкълн през февруари 1141 г. и затворен в Бристол. Легатинският съвет на английската църква, проведен в Уинчестър през април 1141 г., обявява Стивън за свален и провъзгласява Матилда за „Лейди на Англичаните“.[3]

През 1142 и 1143 г. Джефри обезопасява цяла Нормандия на запад и юг от Сена и на 14 януари 1144 г. прекосява реката и влиза в Руан. Той приема титлата херцог на Нормандия през лятото на 1144 г. През същата година той основава августински манастир в Château-l'Hermitage в Анжу.[4] Джефри държи херцогството до 1149 г., когато той и Матилда съвместно го отстъпват на сина си Хенри, като цесията е официално ратифицирана от крал Луи VII от Франция на следващата година.[5] Джефри също така потушава три баронски бунта в Анжу през 1129, 1135 и 1145 – 1151 г. Той често влиза в противоречие със своя по-малък брат Елиас, когото държи в затвора до смъртта му през 1151 г. Заплахата от бунт забавя напредъка на Джефри в Нормандия и е една от причините той никога да не може да се намеси в Англия. Той умира по-късно същата година на 38 години и Хенри заема мястото на баща си като глава на херцогската къща Плантагенет. През 1153 г. Договорът от Уолингфорд постановява, че Стивън трябва да остане крал на Англия за цял живот и че Хенри, синът на Джефри и Матилда, трябва да го наследи, започвайки ерата на Плантагенетите в английската история.[6]

Смърт и наследнициРедактиране

Джефри умира внезапно на 7 септември 1151 г. Според Джон от Мармутие, Джефри се връща от кралски съвет, когато е поразен от треска. Той пристига в Шато-дю-Лоар, рухва на своята кушетка, прави завещанието си под формата на подаръци и благотворителни дарения и умира. Той е надживян от съпругата и синовете си (Хенри, Джефри и Уилям). Погребан е в Катедралата Сен Жулиен в Льо Ман, Франция, а синът му Хенри го наследява като херцог на Нормандия.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Norgate, Kate. England Under the Angevin Kings. General Books LLC, 1887. ISBN 978-1421259840. с. 261–262.
  2. Bradbury, Jim. 1990. "Geoffrey V of Anjou, Count and Knight", in The Ideals and Practice of Medieval Knighthood III, ed. Christopher Harper-Bill and Ruth Harvey. Rochester: Boydell Press.
  3. King, Edmund. King Stephen's Reign. London, Woodbridge, 2008. с. 58–79.
  4. Dutton, Kathryn. The Haskins Society Journal. London, Boydell, 2014. с. 125–154.
  5. Warren, W.L.. Henry II. Berkeley, University of California Press, 1977. ISBN 978-0520034945. с. 38.
  6. а б Haskins, Charles H. 1912. "Normandy Under Geoffrey Plantagenet", The English Historical Review, volume 27 (July): 417–444.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geoffrey Plantagenet, Count of Anjou“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​