Момина клисура (пролом на Марица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Момина клисура.
Проломът Момина клисура е пролом на река Марица в Южна България, между планината Рила на юг и югозапад и рида Еледжик (част от Ихтиманска Средна гора) на север и североизток в община Белово, област Пазарджик. Свързва най-югозападната част на Костенецко-Долнобанската котловина с най-западната част на Горнотракийската низина.[1][2]
| „Момина клисура“ | |
 Проломът при Белово | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Южна България |
| Надм. височина | 378 m |
| Дължина | 16 km |
| Тип | пролом |
| Реки | Марица |
| „Момина клисура“ в Общомедия | |
Проломът е с дължина около 16 km, а средната му надморската височина е около 378 m. Проломът е антецедентен и е всечен в кристалинни шисти и мрамори с множество карстови форми – понори и пещери. При протичането на Марица през пролома в нея отдясно се вливат реките Сестримска и Яденица. Почвите в пролома са ранкери, литосоли, рендзини и делувиални. Растителната покривка е представена от храсти и гори от келяв габър, а на места склоновете са голи.[1][2]
Започва югоизточно от град Костенец, на около 460 m н.в. и се насочва на изток-югоизток. В района на гара Сестримо е средата на пролома, там надморската му височина е около 378 m. Завършва северно от квартал Малко Белово на град Белово, в най-западната част на Горнотракийската низина, на 292 m н.в.[2]
По протежението му са разположени селата Габровица и Момина клисура и град Белово.[1][2]
През пролома преминава участък от 15,9 km от първокласния Републикански път I-8 ГКПП Калотина – София – Пловдив – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле (от km 148,7 до km 164,6).[2]
Успоредно на шосето преминава и около 16-километров участък от трасето на жп линията София – Пловдив.[2]
Други
редактиранеНа Момина клисура е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2881 – 2882.
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 323.