Понор
- Вижте пояснителната страница за други значения на Понор.
Понор или губилище[1] в геологията е карстово образувание – проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води.[2]
Понорът дава началото на подземна река, която, преминавайки през подземни кухини и тунели, отново излиза на повърхността с голям дебит.
Често подземните води издълбават пещери на няколко етажа. В България такива са Темната дупка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера и др.
В България понори има в Западна Стара Планина – (Понор планина край Лакатник и Чиренския подрайон), в Западните Родопи, в Шуменския карстов район, както и на много други места.
