Момчил Методиев

български историк

Момчил Николаев Методиев е български историк.

Момчил Методиев
български историк
Роден
1969 г. (55 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на България
Работил вНов български университет

Биография редактиране

Роден е през 1969 година. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. със специализация по обща средновековна история, а през 2002 г. в същия факултет защитава и докторска дисертация на тема „Еволюция на папската институция (началото на IV - началото на VII в.)“. Научната степен доктор на науките му е присъдена през 2010 г. след защита на дисертация на тема „Православната църква и комунистическият режим в България“.

В периода от 1997-2007 г. работи като дипломат в Министерството на външните работи[1], а преди това като архивист в Централния държавен архив и учител в Софийската духовна семинария.

Специализира кореистика в Университета „Йонсей“ в Сеул, Република Корея, както и международни отношения в Института „Клингендал“ в Хага, Нидерландия.

Активен участник в Института за изследване на близкото минало, той е автор на редица книги за историята на Държавна сигурност и за взаимоотношенията между Българската православна църква и комунистическия режим в страната.

Главен редактор е на списание „Християнство и култура“.[1]

Преводач е на текстове от областта на съвременната църковна история и богословие, сред които енциклики и насърчения на папа Франциск, както и на „Автобиография“ на Г. К. Честъртън.

Библиография редактиране

  • Папите и тяхната империя. ІІ - VІІ в.. Велико Търново: Габеров, 2002.
  • Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изучаване на близкото минало, 2008.
  • Между вярата и компромиса: българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989). София: Институт за изучаване на близкото минало, 2010.
  • (в съавторство с Мария Дерменджиева) Държавна сигурност: Предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери. София: Институт за изучаване на близкото минало, 2015.[2]
Преводи
  • Г. К. Честъртън,Автобиография. София: Комунитас, 2011, 400 с.

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране