Моя страна, моя България

Моя страна“, по-известна като „Моя страна, моя България“, e патриотична песен от 1970 г. на българския поп певец Емил Димитров

„Моя страна“
Песен на Васил Андреев от албума „Пее Емил Димитров“ – ВТА 1217 и компилациите „20 години с песните на Емил“, „Най-хубавите песни на Емил Димитров“, „Емил Димитров – Златни хитове 1“, „Само един живот не е достатъчен...“
Записанa 1970 г.
Издаденa 1970, 1980, 1982, 1995, 2002 г.
Стил поп
Времетраене 3:58
Лейбъл Балкантон, Riva Sound
Композитор Емил Димитров
Език български

ИсторияРедактиране

Песента е посветена на неговия син – Емил Димитров – Джуниър. Обявена е за „Песен на столетието в България“ и „неофициален химн на България“. Музика: Емил Димитров, текст: Васил Андреев, аранжимент: Митко Щерев, съпровод: оркестър „Синьо-белите“, диригент: Митко Щерев.

Първоначално песента илиза във Франция под името „Моника“ – с френски текст и няколко години е хит там. Впоследствие „Моя страна“ е била забранена, защото в нея цензурата открива „буржоазно влияние и намеци за емигрантство“. За нея Емил Димитров разказва:

Обвиниха авторите ѝ, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда.

Песента е записана като „Моя страна“ в дългосвирещата плоча „Пее Емил Димитров“ – ВТА 1217 („Балкантон“, 1970), както и в компилациите: „20 години с песните на Емил“ (LP, „Балкантон“, 1980); „Най-хубавите песни на Емил Димитров“ (MC, „Балкантон“, 1982); „Емил Димитров. Златни хитове“ (CD, „Riva Sound“, 1995); „Само един живот не е достатъчен...“ (CD, „Riva Sound“, 2002).

Текст на песентаРедактиране

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях –
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях –
да се върна.
В мойта хубава страна
Майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.

Припев:
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света,
неизвестен да умра,
ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата, и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятъра познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента,
щом се върна.

Моя страна, моя България,
моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.

Външни препраткиРедактиране