Мо (Магдалена) Манони (на френски: Maud (Magdalena) Mannoni, по баща Ван дер Спул) е френско-белгийски психоаналитик.

Мо Манони
Maud (Magdalena) Mannoni
френско-белгийски психоаналитик

Родена
Починала

Националност  Франция,  Белгия
Научна дейност
Област Психология
Образование Брюкселски университет
Учила при Морис Дюгатие, Жак Лакан
Семейство
Съпруг Доминик Манони
Мо Манони в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е на 23 октомври 1923 година в Кортрейк, Белгия, в семейството на майка белгийка и баща холандски дипломат. Манони расте в Коломбо, Шри Ланка, до 6-годишна възраст, когато родителите ѝ се завръщат в Белгия. Започва да учи криминология в Брюкселския университет и преминава обучителна анализа с Морис Дюгатие. Впоследствие става член на Белгийското психоаналитично общество и асоцииран член на Международната психоаналитична асоциация.

През 1949 г. се установява във Франция и се среща с Франсоаз Долто в Париж. Там се омъжва и за Доминик Манони, също психоаналитик, и е анализирана и преминава обучителна анализа с Жак Лакан. Манони работи с бавно развиващи се деца и има множество публикации, свързани с тях, като L'enfant arriéré et sa mère (1964).

След разпадането на École Freudienne de Paris през 1980, Манони призовава за създаване на обучителен институт за млади аналитици и тя, съпругът ѝ и Патрик Гьомар, създават Център за психоаналитично обучение и изследване (Centre de formation et de recherches psychanalytiques). Впоследствие този институт е затворен на 30 януари 1995 г. и тя създава „Espace analytique“, на който е президент до смъртта си на 15 март 1998 г.

БиблиографияРедактиране

  • Mannoni, Maud. (1970). Le psychiatre, son fou et la psychanalyse. le Seuil.
  • Mannoni, Maud, (1972). The backward child and his mother; a psychoanalytic study. (A. M. Sheridan Smith, Trans.). New York: Pantheon. (Original work published 1964)
  • Mannoni, Maud. (1979). La théorie comme fiction: Freud, Groddeck, Winnicott, Lacan. Paris: le Seuil.
  • Mannoni, Maud. (1987). The child, his „illness,“ and the others. London: Maresfield.
  • Mannoni, Maud. (1995). Les mots ont un poids, ils sont vivants. Paris: Denoël.
  • Mannoni, Maud. (1998). Elles ne savent pas ce qu'elles disent. Paris: Denoël.
  • Mannoni, Maud. (1999). Separation and creativity: Refinding the lost language of childhood. New York: Other Press.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране