Жак Мари Емил Лакан (на френски: Jacques Marie Émile Lacan) е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата, философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, смятан е за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век, особено сред философите постструктуралисти. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка, включвайки несъзнателното, кастрационния комплекс, егото, идентификацията и езика като субективно възприемане и по такъв начин той очертава критическата си теория, литературните изследвания, френската философия на 20 век и клиничната психоанализа.

Жак Лакан
Jacques Lacan
френски психоаналитик и психиатър
Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанФранция
Религияатеизъм
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Научна дейност
ОбластПсихология, психиатрия
Работил вУниверситет Париж-VIII
ПубликацииÉcrits (1966)
Séminaire (1953 – 1980)
Известен сСимволичното
Въображаемото
Реалното
Стадий на огледалото
ПовлиянГеорг Хегел, Фердинанд де Сосюр, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Зигмунд Фройд, Клод Леви-Строс, Александър Кожев, Жорж Батай
ПовлиялЮлия Кръстева, Джудит Бътлър, Люс Иригаре, Феликс Гатари, Славой Жижек, Жак-Ален Милер, Ален Бадиу, Луи Алтюсер
Семейство
СъпругаСилвия Батай
ДецаЖудит Милер
ПодписLacanSignature.png
Жак Лакан в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Входът на кооперацията на „Рю де Лил“ 5, където Лакан осъществява практиката си след 1943 г.

Жак Лакан е роден на 13 април 1901 година в Париж, Франция, в семейството на успешен търговец на сапуни и ревностна католичка. Учи в йезуитско училище, а през 1931 година завършва медицина в Парижкия университет. По това време симпатизира на крайнодясната организация „Аксион франсез“, която по-късно остро критикува.

След дипломирането си Лакан специализира психиатрия и става съдебен психиатър. През следващите години започва да се занимава с психоанализа, а от 50-те години започва да води целогодишни семинари, които оказват силно влияние върху нейното развитие. През 1980 година закрива своята школа, тъй като напредналата възраст и влошеното му здраве не му позволяват да продължи да провежда семинарите.

Умира на 9 септември 1981 година в Париж на 80-годишна възраст.

Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Основни концепцииРедактиране

Завръщане към Фройд

„Завръщането при Фройд“ на Лакан набляга на подновено внимание към оригиналните текстове на Фройд и радикалната критика на его психологията, Мелани Клайн и теорията на обектните отношения.

КритикаРедактиране

Някои критици отхвърлят Лакан и неговата работа като безразборна и говорене в стил „на едро“. Франсоа Рустан[1] нарича лакановата продукция „екстравагантна“ и „некохерентна система на псевдонаучно дрънкане“. В „Модерни глупостиАлан Сокал и Жан Брикмон обвиняват Лакан в „повърхностна ерудиция“ и в злоупотреба с научни концепции, които не разбира. Причината за критиката на Сокал и Брикмон е фактът, че Лакан често инкорпорира в своята работа математически термини, например елементи от топологията.

БиблиографияРедактиране

  • De la psychose paranoïaque dans ses rapports avec la personnalité, Paris, Le Seuil, 1975
  • Écrits, Paris, Le Seuil, 1966; réed. 1999 ISBN 2-02-038054-4
  • Le Séminaire, Paris, Le Seuil, 1973
  • Autres écrits, Paris, Le Seuil, 2001 ISBN 2-02-048647-4
  • Pas tout Lacan, École de la cause freudienne, Paris, 2012
На български език
  • Жак Лакан. Семейните комплекси. С., Сиела, 2008.
  • Жак Лакан. За Имената-на-Бащата. С., Сиела, 2011.
За него
  • Ален Вание, Лакан, изд. „Лик“ (2000), прев. Ирена Кръстева
  • Янис Ставракакис и Никое Хризолорас, Наслаждението (което не мога да получа): теорията на Лакан и анализът на национализма. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“ СУ, 2011

ИзточнициРедактиране

  1. Франсоа Рустан (Roustang, François), „Лаканиански делюзии“

Външни препраткиРедактиране

Въведение
Практика
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques Lacan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​