Мрежовата карта (на английски: Network interface controller, NIC) в компютрите е разширителна карта, част от мрежовия компютърен хардуер, позволяваща им да комуникират в компютърна мрежа. Други термини, с които е известно това мрежово устройство са:

  • мрежов адаптер (още LAN адаптер)
  • карта от мрежови интерфейс (на английски: network interface card)
  • и професионалните жаргонни имена – мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network).
Мрежова карта
Ethernet pci card.jpg
PCI Етернет мрежова карта с RJ-45 конектор
Информация
Свързва се към

Дънната платка с
някое от следните:

  • Вградена
  • PCI конектор
  • USB
Продуктов клас 10 Mbit/s
100 Mbit/s
1000 Mbit/s
над 160 Gbit/s
Производител Novell
Intel
Realtek
Мрежова карта в Общомедия

Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично.

Мрежовата карта, NIC, трябва да бъде съобразена с протоколите, използвани в мрежата, в която картата работи - Ethernet, Token Ring, или друго.

Съвременните мрежови карти обикновено имат RJ-45 конектор и няколко светодиода, показващи дали потребителят има връзка и дали се осъществява комуникация. В повечето случаи те се свързват към дънната платка посредством слот PCI (Peripheral Component Interconnect) или са интегрирани върху самата дънна платка. При по-старите мрежови карти съществува BNC конектор (използван при коаксиалните кабели).

Съвременните мрежови карти позволяват комуникация в една от следните скорости, в зависимост от инфраструктурата, към която е свързана картата: 10Mbps, 100Mbps, 1000Mbps.

Външни препраткиРедактиране