Локална мрежа (на английски: local area network, LAN) е вид малка компютърна мрежа, обслужваща компютри и други устройства (напр. мрежови принтери или скенери), свързани помежду си [1][2]. За разлика от големите (международни) WAN мрежи, локалната мрежа се разполага обикновено в една сграда. В днешно време най-разпространени са технологиите на свързване Ethernet или Wi-Fi, за разлика от миналото, когато са били използвани предимно ARCNET, Token ring и др.

Компютърна мрежа

Функции редактиране

Чрез локалната мрежа се осъществява:

  • Споделяне на информация между компютрите (sharing). Всеки потребител в мрежата може да получи достъп до всички или само до някои от устройствата, директориите или отделни файлове, в зависимост от това с какви права разполага (пълни права, само за четене и др.)
  • Свързване на приложения, които са инсталирани на различни компютри в мрежата, напр. програма, която работи на един компютър, би могла да използва помощни програми, които са инсталирани на друг компютър.
  • Автоматична синхронизация на файлове в цялата мрежа. Повечето мрежови софтуери предоставят възможност някои от файловете след обработка да бъдат обновени на всички компютри, където има техни копия.
  • Стрийминг на мултимедия.

Видове локални мрежи редактиране

Според организацията редактиране

Според организацията на управлението локалните мрежи са два основни вида:

При мрежите „клиент-сървър“ един от компютрите има централна роля и се нарича сървър, а останалите се наричат клиенти. Те ползват услугите, осигурени от сървъра. Персоналните компютри, които са клиенти в мрежата, често се наричат работни станции.

При мрежите с равноправен достъп се позволява всеки компютър в мрежата да работи и като клиент, и като сървър. Този вид мрежи премахват нуждата от скъп сървър, но имат известни недостатъци. Споделените файлове са разпръснати из цялата мрежа, което затруднява тяхната защита. Администрирането на мрежата като цяло е трудно, защото на всеки компютър трябва да се поддържа списък на потребителите.

Според топологията редактиране

 
Мрежа тип „звезда“

Основните типове топологично структуриране са: звездовидно (star), token ring (токен ринг, букв. „маркеров кръг“) и шина (Bus). Топологичните деления се различават по начина на пренос на данни:

  • Най-разпространената мрежова структура, която се използва днес, е тип „звезда“. При нея всеки един компютър се свързва чрез кабел директно към комутатора – суич или рутер.
 
Мрежа тип „token ring“
  • При структурата token ring всеки компютър е свързан само с двата съседни, като така се получава затворен кръг. Информацията може да се движи само в една посока, като централно се задава кой компютър може да предава данни в даден момент. Това се извършва чрез маркера (token), който представлява 3 битов сигнал и циркулира по кръга. Този вид мрежа е структурирана така, че когато даден компютър получи сигнала, той се активира и може да предава информация към съседния компютър. За да се активира съседният компютър, той първо трябва да изчака маркера, който фактически определя кой компютър да ползва комуникационния канал.
  • Най-старият вид е топологията тип „шина“. При нея всички компютри са свързани с един кабел. Тъй като мрежата има начало и край, трябва да се добави терминатор в двата края на мрежата. Терминаторът предпазва линията от т.нар. „отскачане на сигнала“. Ако липсва терминатор, сигналът, достигайки до края на линията, отскача и се връща обратно, което пречи на останалите изпратени сигнали. При тази система всеки компютър изпраща своите съобщения едновременно към всички останали, а компютърът получател приема само пакетите, които са адресирани до него. Всички останали се игнорират. Ако няколко компютъра се опитат да предават данни по едно и също време, се получава колизия (сблъсък) на пакетите.

Според йерархията редактиране

Йерархичното деление е основно на два типа: работна група (Workgroup) и домейн (Domain). При работната група всички компютри са равнопоставени, докато в домейна йерархичната структура е пирамидална.

История редактиране

Нарастващото търсене и използване на компютри в университетите и изследователските лаборатории в края на 60-те години поражда необходимостта от осигуряване на високоскоростни взаимовръзки между компютърните системи. Доклад от 1970 г. от Радиационната лаборатория на Лорънс, в който подробно се описва растежа на тяхната мрежа „Octopus“, дава добра индикация за ситуацията.

Редица експериментални и ранни търговски LAN технологии са разработени през 70-те години. Кеймбридж пръстенът е разработен в университета в Кеймбридж през 1974 г. Ethernet е разработен в Xerox PARC между 1973 и 1974 г. ARCNET е разработен от Datapoint Corporation през 1976 г. и обявен през 1977 г. Неговата първа търговска инсталация се осъществява през декември 1977 г. в Chase Manhattan Bank в Ню Йорк.

През 1979 г. системите за електронно гласуване за Европейския парламент са първата инсталация на LAN, свързваща стотици (420) терминали за гласуване, управлявани от микропроцесор, към централно устройство за гласуване/избор с многоточкова шина с Master/slave арбитраж.

Развитието и разпространението на персонални компютри, използващи операционната система CP/M в края на 70-те години на миналия век, и по-късно базирани на DOS системи, започващи през 1981 г., означава, че много сайтове нарастват до десетки или дори стотици компютри. Първоначалната движеща сила за работа в мрежа е споделянето на хранилище и принтери. Има голям ентусиазъм за концепцията и в продължение на няколко години, от около 1983 г. нататък, специалистите по компютърна индустрия редовно обявяват следващата година за „годината на LAN“.

На практика концепцията е помрачена от разпространението на несъвместими физически слоеве и мрежови протоколи и множество методи за споделяне на ресурси. Обикновено всеки доставчик има свой собствен вид мрежова карта, кабели, протокол и мрежова операционна система. Появява се решение с появата на Novell NetWare, който осигури безпристрастна поддръжка за десетки конкуриращи се типове карти и кабели и много по-сложна операционна система от повечето свои конкуренти. NetWare доминира в бизнеса с LAN персонални компютри от началото след въвеждането му през 1983 г. до средата на 90-те години, когато Microsoft представят Windows NT.

От конкурентите на NetWare само Banyan Vines имат сравними технически силни страни, но Banyan никога не получават сигурна база. 3Com произвежда 3+Share, а Microsoft създаде MS-Net. След това се създава основата за сътрудничество между Microsoft и 3Com за създаване на проста мрежова операционна система LAN Manager и нейния братовчед, LAN сървъра на IBM. Нито едно от тях не се радва на траен успех.

През 1983 г. за първи път е показано, че TCP/IP може да поддържа действителни приложения на отдела за отбрана в LAN тестов стенд на Агенцията за отбрана, разположен в Рестън, Вирджиния. Базираната на TCP/IP LAN успешно поддържа Telnet, FTP и приложение за телеконференции на Министерството на отбраната. Това демонстрира възможността за използване на локални мрежи TCP/IP за свързване на компютри от световната военна система за управление (WWMCCS) в командните центрове в Съединените щати. WWMCCS обаче е заменен от Глобалната система за управление и управление (GCCS), преди това да може да се случи.

През същия период Unix работните станции използват TCP/IP мрежи. Въпреки че този пазарен сегмент вече е много намален, технологиите, разработени в тази област, продължават да оказват влияние в Интернет и в мрежите както на Linux, така и на Apple Mac OS X – и протоколът TCP/IP е заменил IPX, AppleTalk, NBF и други протоколи, използвани от ранните компютърни LAN мрежи.

Източници редактиране

  1. Scott, W. Ross; Cavedo, Robert F. (September 1, 1984). "Local Area Network Demonstration Procedures". Working Paper
  2. Scott, W. Ross (August 1, 1984). "Local Area Network Alternative "A" Demonstration Analysis (DRAFT)".Working Paper

Вижте също редактиране