Мунация Планцина

Мунация Планцина (на латински: Munatia Plancina; † 33 г.) е римска благородничка, съпруга на римския управител на Сирия Гней Калпурний Пизон. Семейството е обвинено, че е отровило Германик, племенникът и осиновен син на император Тиберий. Първо е обявена за невинна, но след подновяването на процеса се самоубива.

Мунация Планцина
римска благородничка
Родена
Починала
Семейство
Род Мунации 
Баща Луций Мунаций Планк
Майка Емилия Лепида (дъщеря на Павел Емилий Лепид)
Съпруг Гней Калпурний Пизон

БиографияРедактиране

Мунация Планцина е наричана често само Планцина. Произлиза от фамилията Мунации. Дъщеря е вероятно на Мунаций, който бил comes на Тиберий по време на дипломатическата му мисия на Изток. Внучка е на генерал Луций Мунаций Планк (консул 42 пр.н.е.).

Поради знатния си произход тя е с голямо самочуствие.[1] Вероятно е втората съпруга на Гней Калпурний Пизон (консул 7 пр.н.е.), син на Гней Калпурний Пизон (консул 23 пр.н.е.). Майка е на Гней и Марк Калпурний Пизон.[2] Приятелка е на Ливия Друзила (третата съпруга на император Октавиан Август и майка на Тиберий).

Тя придружава съпруга си, когато той става управител на Сирия през 17 г. Там започват големи спорове с дошлата с Германик Агрипина Стара.[3] Планцина участва на военните паради, държи обидни речи против двамата, изглежда по желанието на Ливия. Познавала се много добре със сирийката Мартина, която правила отрови. Затова Мунация и Пизон за обвинени за смъртта чрез отравяне на Германик (на 10 октомври 19 г.), за което Мунация много се радвала.[4]

През есента на 20 г. Планцина и Гней пристигат в Рим. Пред Сената трябва да дадат обяснения за смъртта на Германик. Връзката и с Ливия и помагат да бъде оправдана. Тя се дистанцира от Пизон, и той се самоубива. След смъртта на Ливия Тиберий подновява процеса през 33 г.[5] Преди присъдата тя се самоубива.

ЛитератураРедактиране

  • Rudolf Hanslik: Munatius 44). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XVI,1, Stuttgart 1933, Sp. 556 – 557.
  • Munatia Plancina. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 7, Metzler, Stuttgart 1999, ISBN 3-476-01477-0, Sp. 468.

ИзточнициРедактиране

  1. Тацит, Annalen 2, 43, 3.
  2. Тацит, Annalen 3, 16, 3.
  3. Тацит, Annalen 2, 55.
  4. Тацит, Annalen 2, 75, 2; 3, 13, 2.
  5. Тацит, Annalen 6, 26, 3; Дион Касий, 58, 22