Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Мунаций Планк.

Луций Мунаций Планк (на латински: Lucius Munatius Plancus; ок. 87 пр.н.е.– ок. 15 пр.н.е.) е древноримски политик, сенатор, консул през 42 пр.н.е., както и цензор през 22 пр.н.е., заедно с Емилий Лепид. Заедно с Талейран, 18 века по-късно, той е един от класическите примери в историята за мъже, които умеят да оцеляват при много опасни обстоятелства чрез постоянна смяна на съюзниците си.

Луций Мунаций Планк
L.Munatius L.f.L.n. Plancus
римски политик
Роден
около 87 г. пр.н.е.
Починал
около 15 г. пр.н.е. (72 г.)
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
Съпруганеизв.
ДецаЛуций Мунаций Планк
Луций Мунаций Планк в Общомедия

Политическа кариера

редактиране
 
Статуя на Планк в Базел

За неговата ранна кариера се знае много малко. Бил е офицер при Юлий Цезар по време на завладяването на Галия и на гражданските войни срещу Помпей Велики. Когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е., Планк е проконсул в провинция Космата Галия (Gallia Comata). На следващата година той се обръща на страната на Марк Антоний, и през 42 пр.н.е. става консул, заедно с Марк Емилий Лепид. Две години по-късно, през 40 пр.н.е. става проконсул на провинция Азия. По време на похода на Марк Антоний към Армения и Партия, за да отмъсти за смъртта на Крас, той е проконсул в провинция Сирия (35 – 33 пр.н.е.). Когато кампанията на Антоний срещу партите пропада, той изоставя Антоний и се присъединява към Октавиан Август.

През 22 пр.н.е., Август назначава него и Емилий Лепид да заемат поста на цензор.[1][2] Тяхното цензорство не е известно с някакви забележителни дела, а заради това, че е последния път, когато тази магистратура е била уреждана. Според „Римска история“ на Велей Патеркул, това е срам за двама от сенаторите: „... цензорството на Планк и Лепид, което беше изпълнено с раздори и не донесе нито уважение към тях, нито полза на държавата, тъй като на първия му липсваше цензорска енергия, а на втория живот, достоен за цензор; Павел трудно можеше да изпълява задълженията на цензор, а Планк беше длъжен да се бои от цензурата: сред обвиненията, вдигани от тях срещу млади хора (или слушани от обвинителите) нямаше такова, което да нямаше отношение към него, дъртака.[3]

В описанието на Светоний за „Животът на Нерон“, четем че дядото на император Нерон Луций Домиций Ахенобарб, „беше надменен, екстравагантен и жесток, и когато беше само едил, принуди цензора Луций Планк да му направи път на улицата[4]: тази история е само намек за лошата репутация на Планк след негово цензорство.

Гробница

редактиране

Планк е един от малцината важни исторически фигури, чиято гробница е оцеляла и е идентифицирана, въпреки че тялото му е изчезнало. Мавозолеят на Планк, масивна цилиндрична гробница, днес доста възстановена е в Гета, на хълм, откъдето се открива морето.

Външни препратки

редактиране