Мустафчово

селище в Гърция

Мустафчово или Мустафчево (на гръцки: Μύκη, Мики) е село в Западна Тракия, Гърция, административен център на дем Мустафчово в административна област Източна Македония и Тракия.

Мустафчово
Μύκη
Гърция
41.2447° с. ш. 24.9192° и. д.
Мустафчово
Източна Македония и Тракия
41.2447° с. ш. 24.9192° и. д.
Мустафчово
Ксантийско
41.2447° с. ш. 24.9192° и. д.
Мустафчово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМустафчово
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина483 m
Население1095 души (2001)
Пощенски код67100

География

редактиране

Селото се намира на южните склонове на Родопите.

В османски документ от 4 ноември 1491 година се споменава, че 13 домакинства, 2 малоимотни домакинства и 3 неженени от село Мустафчово са част от тимара на Касъм Гелиболи, като се изброяват имената им:

Дундар Факих имам, Ибрахим, син на Али; Сатълмъш, син на Ибрахим; Юнус, син на Али; Дурмуш, син на Гази; Турали, син на Суле; Хамза, син на Пазарлу; Сюлейман, син на Огул паша; Кара, син на Касъм; Ягбасан, син на Касъм; Шахфели, син на Юсуф хан; Федиал, син на Насух; Али, син на Ибрахим; Сефершах, син на Юсуф хан; Байходжа, син на Юмер; ... син на Сюлейман, Ширмерд, освободен роб на Юсуф хан; Хюсни, син на Рум бей.[1]

В края на XIX век Ст. Шишков преминава през селото и в пътеписите си пише за него:

Селото Муставшово има около 200 кѫщи, тоже пръснати на махали – колибаци по долината, що се образува въ Пашевикския гребень, или както го казватъ още Гюкче-бунарско бърце. То остава отъ лѣвата страна на главната рѣка и когато се слиза отъ гребеня по главния пѫть, едва се виждатъ нѣколко кѫщи отъ една на махалитѣ му.[2]

В началото на XX век Мустафчово е помашко село в Ахърчелебийска каза. Според Любомир Милетич към 1912 година в него живеят 250 помашки семейства.[3] Към 1942 година в селото живеят 500 души – помаци.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1102 1095 1313 1347

Литература

редактиране
  • Г. Митринов. За говора на с. Мустафчево, Ксантийско, по данни от Pomak Dictionary на Николаос Кокас – Ксанти. – Българските острови на лингвистичната карта на Балканите. С, 2007: 95 – 102
  • Г. Митринов. Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011., ISBN 978-954-92064-4-9, 276 с.
  • Г. Митринов, Лучия Антонова – Василева. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. С., 2011, ISBN 978-954-92489-2-0, 372 с.
  • Г. Митринов, Из Южните Родопи (Ксантийско). По стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 320, 329.
  • Καραχοτζα, Σεμπαεδην. Η καθημερινη γλωσσα των Πομακων της περιοχης Μυκης. Ξάνθη, Σπανιδης, [2006]. ISBN 960-6653-08-0. (на гръцки)
  1. Тодоров, Николай и др. Турски извори за българската история. Том 2. София, Българска академия на науките, [1966]. с. 469.
  2. Шишков, Ст. Н. Елидже дереси. – Нощна гледка и впечатления. – Елидженскитѣ ханища и нощуване въ тѣхъ. – Вододѣлъ на Шеинската и Муставшовска рѣки. – Помашкитѣ села Вълканово и Козлуджа. – Пашавикъ и турскитѣ медресета въ Родопитѣ. – Гюкче-бунарь. – Пашовикския долъ и стария кастелъ Мусагенъ. – Муставшовска рѣка. – Змиища. // Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1907. с. 20. Посетен на 15 май 2009.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 293.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136.