Отваря главното меню

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Любомир Милетич
български езиковед
Lyubomir Miletich Shtip.jpg
Роден
Любомир Георгиев Милетич
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Карлов университет
Научна дейност
Област Лингвистика, етнография, история
Образование Загребски университет
Карлов университет
Учил при Леополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич
Работил в Софийски университет
БАН
Семейство
Баща Георги Милетич
Майка Евтимия Милетичева
Любомир Милетич в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на ул. „Шипка“, в София, където той живее от 1920 г. до смъртта си
 
Плочата на дома му

СемействоРедактиране

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[2][3] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[2] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова[4] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич[5]) и Щип (1861 – 1863).[3]

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.[6] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[6][7] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[8][9] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[9]

ОбразованиеРедактиране

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[4][9] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[9] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.[10][11] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.[11]

УченРедактиране

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[12]

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич[13].

БиблиографияРедактиране

 
Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
 
Корица на „La Macédoine Bulgare“, София, 1918.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

  • „Мнението на най-видните слависти за езика на македонците“, Виена, Австрия, 1922 г., издание на Македонските Студентски Дружества в Чужбина
  • Членът в българския език (1887) – труд, който е защитен по-късно като докторска дисертация и публикуван на хърватски в Загреб в 1889 г. под заглавие О članu u bugarskom jeziku
  • Нови влахо-български грамоти от Брашов, 1896
  • Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов, Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152. (Онлайн издание)
  • Изследване за българите в Седмоградско и Банат, София,1897
  • Старото българско население в Североизточна България, София, 1902 (Онлайн издание)
  • Спомен от Рилския манастир, София, 1902 (Онлайн издание). Съдържа очерк за Рилския манастир и обзор на ръписите от манастирската библиотека
  • Das Ostbulgarische (на бълг. Източните говори на българския език), Виена, 1903
  • Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век, Бълг. старини, кн. II, София, 1908 (Онлайн издание)
  • „Die Rhodopenmundarten der bulgarische Sprache“ (на бълг. Родопските диалекти на българския език), Виена, 1911
  • Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София. (Онлайн издание)
  • "Из един поменик на манастира Пречиста (Кичевско)", публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, София, 1919 година
  • „Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война“, София, 1913 година
  • "Atrocites Grecques en Macedoine Pendant la Guerre Greco-Bulgare", София, 1913 година
  • Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език, съставена по образеца на „Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache“, Хайделберг, 1922 на немския славист Август Лескин, но допълнена със сравнителен материал от новобългарски език и неговите диалекти
  • Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век, Бълг. старини, кн. VII, София, 1923 (Онлайн издание)
  • "Македония и македонските българи", второ издание, София, 1925 година
  • Седмоградските българи и техният език, 1926
  • Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич, София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица „Материали за историята на македонското освободително движение“, Издава „Македонският Научен Институт“, Книга VII. (Онлайн издание)
  • Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 – 1913 година, 1929 (Онлайн издание)
  • Единството на българския език в неговите наречия, 1929
  • Към историята на българското аналитично склонение, 1935
  • Една българска Александрия от 1810 г., Бълг. старини, кн. XIII, София, 1936 (Онлайн издание)

За негоРедактиране

  • Романски, Ст., Любомир Милетичъ, Държавна печатница, София, 1940
  • Мурдаров, Вл., Любомир Милетич, Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1987

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Миле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симо Милетич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светозар Милетич
(1826 — 1901)
 
 
 
Георги Милетич
(1837 — 1909)
 
Евтимия Милетичева
(1837 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Милетич
(1863 — 1937)
 
Светозар Милетич
(1871 — 1913)


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  2. а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  3. а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
  4. а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 415
  6. а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
  7. Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
  8. Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
  9. а б в г Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
  10. Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
  11. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  12. Илюстрация Илинден, бр. 116, стр. 1 – 2.
  13. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point