Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
Любомир Милетич | |
---|---|
български езиковед | |
![]() |
|
Роден |
Любомир Георгиев Милетич
|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
|
|
Образование | Карлов университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика, етнография, история |
Образование |
Загребски университет Карлов университет |
Учил при | Леополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич |
Работил в |
Софийски университет БАН |
Семейство | |
Баща | Георги Милетич |
Майка | Евтимия Милетичева |
Братя/сестри | Светозар Милетич |
Любомир Милетич в Общомедия |
БиографияРедактиране
СемействоРедактиране
Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[2][3] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[2] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова[4] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич[5]) и Щип (1861 – 1863).[3]
Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.[6] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[6][7] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[8][9] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[9]
ОбразованиеРедактиране
В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[4][9] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[9] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.[10][11] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.[11]
УченРедактиране
От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.
През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.
За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:
„ | Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[12] | “ |
Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич[13].
БиблиографияРедактиране
Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:
- Членътъ въ българския езикъ. Загреб, 1887.
- Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ. 1896.
- Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ. // Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина. София, Държавна печатница, 1896. с. 3 – 152.
- Изследване за българитѣ въ Седмоградско и Банатъ. София, 1897.
- У седмиградскитѣ българи. // Български прѣгледъ, год. III, кн. VI. София, 1896.
- Старото българско население въ Сѣвероизточна България. София, 1902.
- Споменъ отъ Рилския манастиръ. София, 1902.
- Das Ostbulgarische (Източнобългарските говори. Виена, 1903. (на немски)
- Старобългарска граматика съ упражнения, образци изъ старобългарскитѣ паметници и рѣчникъ. Шесто издание. София, 1906.
- Коприщенски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVII вѣкъ. // Български старини, кн. II. София, 1908.
- Die Rhodopenmundarten der bulgarische Sprache (Родопските диалекти на българския език). Виена, 1911. (на немски)
- Гръцкитѣ жестокости въ Македония прѣзъ Гръцко-българската война. София, 1913.
- Atrocites Grecques en Macedoine Pendant la Guerre Greco-Bulgare. София, 1913. (на френски)
- Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. Второ фототипно издание. София, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989.
- Изъ единъ поменикъ на манастира Прѣчиста (Кичевско). // Списание на Българската академия на науките. София, 1919.
- Два български рѫкописа съ гръцко писмо. 1. Недѣлни поучения отъ XVIII вѣкъ 2. Търлиско евангелие отъ 1861 г.. // Български старини, кн. VI. София, 1920.
- Старобългарска граматика съ кратъкъ сравнителенъ огледъ къмъ новобългарския езикъ.
- Мнѣнието на най-виднитѣ слависти за езика на македонцитѣ. Виена, Македонски студентски дружества въ чужбина, 1922.
- Свищовски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVIII векъ. // Български старини, кн. VII. София, 1923.
- Македония и македонскитѣ българи. Второ издание. София, 1925.
- Седмоградскитѣ българи и тѣхниятъ езикъ. // Списание на Българската академия на наукитѣ: Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ, Кн. XXXIII. София, 1926. с. 1 – 183.
- Англия въ историята на македонския въпросъ. // Македонски прегледъ, год. II, кн. 1. София, 1926.
- Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ. // Материяли за историята на македонското освободително движение, Книга VII. София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927.
- Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти въ Македония презъ 1912 – 1913 година. 1929.
- Единството на българския езикъ въ неговитѣ наречия. 1929.
- Къмъ историята на българското аналитично склонение. 1935.
- Една българска Александрия отъ 1810 г.. // Български старини, кн. XIII. София, 1936.
За негоРедактиране
- Романски, Ст. Любомиръ Милетичъ. София, Държавна печатница, 1940.
- Мурдаров, Вл. Любомир Милетич. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987.
РодословиеРедактиране
Миле | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Симо Милетич | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Светозар Милетич (1826 — 1901) | Георги Милетич (1837 — 1909) | Евтимия Милетичева (1837 — 1909) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Милетич (1863 — 1937) | Светозар Милетич (1871 — 1913) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
- Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102
- За Милетич в блога на Александър Гребенаров
- Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“, Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81
- Любомир Милетич – страница на Тракийско дружество „Антим Първи“
- Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79
БележкиРедактиране
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
- ↑ а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
- ↑ а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 415
- ↑ а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
- ↑ Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
- ↑ Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
- ↑ а б в г Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
- ↑ Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр. 116, стр. 1 – 2.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point