Отваря главното меню
Уикипедия

Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Любомир Милетич
български езиковед
Роден
Починал
1 юни 1937 г. (74 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика, етнография, история
Образование Загребски университет
Карлов университет
Учил при Леополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич
Работил в Софийски университет
БАН
Любомир Милетич в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на ул. „Шипка“, в София, където той живее от 1920 г. до смъртта си
 
Плочата на дома му

СемействоРедактиране

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[2][3] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[2] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова[4] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич[5]) и Щип (1861 – 1863).[3]

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.[6] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[6][7] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[8][9] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[9]

ОбразованиеРедактиране

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[4][9] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[9] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.[10][11] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.[11]

УченРедактиране

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„ Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[12] “

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич[13].

БиблиографияРедактиране

 
Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
 
Корица на „La Macédoine Bulgare“, София, 1918.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

  • „Мнението на най-видните слависти за езика на македонците“, Виена, Австрия, 1922 г., издание на Македонските Студентски Дружества в Чужбина
  • Членът в българския език (1887) – труд, който е защитен по-късно като докторска дисертация и публикуван на хърватски в Загреб в 1889 г. под заглавие О članu u bugarskom jeziku
  • Нови влахо-български грамоти от Брашов, 1896
  • Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов, Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152. (Онлайн издание)
  • Изследване за българите в Седмоградско и Банат, София,1897
  • Старото българско население в Североизточна България, София, 1902 (Онлайн издание)
  • Спомен от Рилския манастир, София, 1902 (Онлайн издание). Съдържа очерк за Рилския манастир и обзор на ръписите от манастирската библиотека
  • Das Ostbulgarische (на бълг. Източните говори на българския език), Виена, 1903
  • Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век, Бълг. старини, кн. II, София, 1908 (Онлайн издание)
  • „Die Rhodopenmundarten der bulgarische Sprache“ (на бълг. Родопските диалекти на българския език), Виена, 1911
  • Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София. (Онлайн издание)
  • "Из един поменик на манастира Пречиста (Кичевско)", публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, София, 1919 година
  • „Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война“, София, 1913 година
  • "Atrocites Grecques en Macedoine Pendant la Guerre Greco-Bulgare", София, 1913 година
  • Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език, съставена по образеца на „Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache“, Хайделберг, 1922 на немския славист Август Лескин, но допълнена със сравнителен материал от новобългарски език и неговите диалекти
  • Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век, Бълг. старини, кн. VII, София, 1923 (Онлайн издание)
  • "Македония и македонските българи", второ издание, София, 1925 година
  • Седмоградските българи и техният език, 1926
  • Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич, София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица „Материали за историята на македонското освободително движение“, Издава „Македонският Научен Институт“, Книга VII. (Онлайн издание)
  • Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 – 1913 година, 1929 (Онлайн издание)
  • Единството на българския език в неговите наречия, 1929
  • Към историята на българското аналитично склонение, 1935
  • Една българска Александрия от 1810 г., Бълг. старини, кн. XIII, София, 1936 (Онлайн издание)

За негоРедактиране

  • Романски, Ст., Любомир Милетичъ, Държавна печатница, София, 1940
  • Мурдаров, Вл., Любомир Милетич, Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1987

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Миле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симо Милетич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светозар Милетич
(1826 — 1901)
 
 
 
Георги Милетич
(1837 — 1909)
 
Евтимия Милетичева
(1837 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Милетич
(1863 — 1937)
 
Светозар Милетич
(1871 — 1913)


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  2. ↑ а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  3. ↑ а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
  4. ↑ а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
  5. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 415
  6. ↑ а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
  7. ↑ Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
  8. ↑ Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
  9. ↑ а б в г Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
  10. ↑ Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
  11. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  12. ↑ Илюстрация Илинден, бр. 116, стр. 1 – 2.
  13. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Милетич&oldid=9505278“.