Мъзгош
Мъзгош (на сръбски: Мазгош или Mazgoš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
| Мъзгош Мазгош/Mazgoš | |
|---|---|
  Мъзгош | |
| Страна |  Сърбия |
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 692 m |
| Население | 30 души (2011) |
| Телефонен код | 010 |
ГеографияРедактиране
Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Цариброд. Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница. От извора край селото се образува Мъзгошката река, ляв приток на Забърдската река.
ИсторияРедактиране
В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)
Мъзгош се споменава в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година под името Мозгошик. Там са посочени три данъчно задължени лица – Боре Воин, Воислав Радослав и Дане Радослав. Целият налог за селото е 110 овце. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот).[1] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош – Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин.[2]
По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станинци.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.[3]
НаселениеРедактиране
Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
ИкономикаРедактиране
Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.
Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които макар и не много интензивно се експлоатират (От българската страна на границата се намира мина Станянци).
ЛичностиРедактиране
- Перица Донков (1956), художник
БележкиРедактиране
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 154.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 392.
ЛитератураРедактиране
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188