Надежда Станчова

българска дипломатка и британска благородничка

Надежда Димитрова Станчова, с фамилия по съпруг Мюър (Muir), е първата българска дипломатка, а чрез женитбата си с лорд Мюър става британска благородничка. Журналистка.

Надежда Станчова
българска дипломатка и британска благородничка
Родена
Надежда Димитрова Станчова
1894 г.
Починала
15 април 1957 г. (63 г.)
Семейство
БащаДимитър Станчов
МайкаАнна Александрова дьо Сен Кристоф
Деца0
Надежда Станчова в Общомедия

Биография

редактиране

Родена е на 17 януари 1894 година[1] или 1997 г. в София.[2] Дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф, придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Учи в Париж.

Придружавайки баща си Димитър Станчов в Санкт Петербург, Рим, Париж и Лондон, получава възможност да се запознае с особености на дипломацията.[2]

Надежда Станчова научава перфектно 8 езика и се отдава на дипломатическото поприще. Вероятно е първата европейска дипломатка.[3][4]

Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор. Тогавашният министър-председател Александър Стамболийски често я използва като преводач при участията си в международни конференции и посещения в чужбина; шегувал се, че можела да пази тайна на всичките 8 езика, които говорела. След като Стамболийски е убит след Деветоюнския преврат през 1923 г., в знак на протест Надежда Станчова подава оставка като първи секретар в българската легация във Вашингтон.

Според Мари Фиркатиан от Хилиър Колидж, която има изключителен достъп до частната кореспонденция на сем. Станчови, Надежда е работила като журналистка и продуцентка в Би Би Си.[5][6][7]

Омъжва се за шотландския лорд Александър Мюър през 1924 г.[8] Пътува много в чужбина със съпруга си, който притежава плантации за кафе и чай в Южна Америка и Индия.[2]

Работи за британското министерство на външните работи и за Обществото на нациите (League of Nations) в Лондон.[2]

Лейди Надежда Мюър играе посредническа роля за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г.[9].

По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение Блеър Дръмънд (Blair Drummond),[10] област Стърлинг, Шотландия в болница за възстановяващи се британски войници.

Написва за баща си книгата „Димитър Станчов – патриот и космополит“, издадена в Лондон малко преди смъртта ѝ. Умира в Лондон на 15 април 1957 г.[1][2] Погребана е в гробището на селището Блеър Дръмънд (Blair Drummond Cemetery) край градчето Дун (Doune), област Стърлинг.[1] Лейди Надежда Мюър не оставя потомци.

Надежда Станчова е включена в „Енциклопедия за известни жени“ на Джийн Блекшвилд, издадена в гр. Вашингтон, САЩ.[2]

  1. а б в Lady Nadejda Constanza Ivanka Gavrila Euphrosyna Stancioff Muir // findagrave.com.
  2. а б в г д е На гара Иваново се провежда драматична среща между цар Борис ІІІ и Александър Стамболийски // tretavazrast.com. 6 февруари 2021. Посетен на 21 юни 2024.
  3. Lady Diplomat Resigns // Архивиран от оригинала на 2008-12-22. Посетен на 2007-03-20.
  4. International Federation for Research in Women's History, архив на оригинала от 6 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070606041601/http://www.iiav.nl/ezines/web/IFRWH/1998-2002/historians/e-k1.htm, посетен на 20 март 2007 
  5. No Delta Blues for this Professor, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930224613/http://www.hartford.edu/NewsEvents/ObserverPast/ObserverWinter03/feature/sffeature1.html, посетен на 21 март 2007 
  6. International Federation for Research in Women's History, архив на оригинала от 27 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070627222833/http://www.historians.ie/women/e-k1.htm, посетен на 21 март 2007 
  7. Ozan Ozavci. The ‘Wonder Woman’ of Diplomacy // thelausanneproject.com. 26 август 2022. Посетен на 21 юни 2024.
  8. Ancestors of Sir (Alexander) Kay Muir 2nd Bt Of Deanston
  9. Френска графиня влива синя кръв в български род // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-03-20.
  10. Camphill Blairdrummond, архив на оригинала от 9 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071009193257/http://www.camphillblairdrummond.org.uk/intro.htm, посетен на 22 март 2007