Надпис от Василика
Надписът от Василика e прабългарски каменен надпис, най-вероятно на кавхана Исбул на хан Маламир. Открит е във Василика южно от Солун.[1][2]
| Надпис от Василика | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Надпис от Василика Местоположение в Гърция | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Седес |
| град | Василика |
| Археология | |
| Вид | държавно-военен надпис |
| Период | IX век |
| Епоха | Средновековие |
Характеристики редактиране
Представлява запазен във фрагменти днес кратък български държавно-военен надпис на гръцки език от 831-852 година, добре врязан с нееднакви букви и неравни редове на гладка мраморна църковна колона с височина 1,1 m и диаметър 35 cm.[3]
Открит е през 1914 година в началото на Първата световна война от французин, който снема отпечатък от него, публикуван през 1979 година.[4]. Впоследствие е подробно изследван и публикуван от Веселин Бешевлиев[5].
Съдържание редактиране
В началото на надписа се посочва името на Маламир – хан на България (831-836), на 4-тия ред се чете името на град Солун, а на 6-ия ред – на кавхан Исбул. Разчетения и преведен текст е следният:
| „ | ... от бога владетеля... ... при Маламир от бога владетел |
“ |
Споменаването на Маламир като владетел в началото е показателно, защото дошлият след него Пресиян (836-852) е син на Звиница, Маламир не е негов баща и името на Пресиян го няма в надписа, това дава основания да не се изключва надписът да се атрибутира по-скоро именно към Маламир. Интересен е записът „моите братя българите“, който навежда на среща с българите на Кубер, които Тервел в Мадарския надпис нарича „моите чичовци в Солунско" и които тогава са живеели при планината Хортач,[7] има и съобщение на продължителя на Георги Монах (Извори IX 156, Moravcsik, Studia 206, 34—35): „Когато Михаил българинът излезе на поход срещу Солун..." Кой е този Михаил, предприел поход срещу Солун във времето на византийския император Теофил (829 – 842)? Явно не е покръстителят княз Борис I Михаил, приел такова име чак в 865 г., и започнал управлението си цели 3 години след това на императора Теофил.[8] Забележително е, че надписът на българския хан не от север или изток, както може да се очаква, а южно от Солун, само на 17 км от него. Надписът явно увековечава похода на българския кавхан, който вече се е установил в самите южни предградия на най-значимия след столицата град на Византийската империя.[9]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Божилов, Иван. Нов български надпис с името на хан Маламир. ИНМВ, XIX (1983), с. 20
- ↑ Николова, Атина. Извори за българска история – списък, 2013
- ↑ Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София, 1992, стр. 32 и 148-151
- ↑ D. Feissel et M. Sève, La Chalcidique vue par Charles Avezou. Notes de voyge et inscriptions. BCH 103 (1979), 287—288, No 8, fig. 25: „Avezou n'a pas établi de copie. La pierre était gravée peu profondément, et les estampages ont été faits avec un mauvais papier, trop raide, ce qui rend le déchiffrement malaisé. Les lignes ont été gravées tout autour de la colonne et remontent vers la droite, si bien que l'extrémité droite d'une ligne rejoint l'extrémité gauche de la ligne immédiatement supérieure; on a rendu sensible ce phénomène dans le fac-similé en répétant à droite et à gauche, en pointillé, les lettres de chaque extrémité des trois premïeres lignes. On a par hypothèse considéré comme le début des lignes la série de grandes lettres κεω gravées l'une au-dessus de l'autre qui se lisent à peu près au milieu de la photographie de l'estampage; mais, dans l'état de notre compréhension du texte, ce partipris est relativement arbitraire. Les lettres figurant en tireté sur le fac-similé sont douteuses; les autres ont fait l'objet d'un double contrôle et Mme Hiro Athanassiadi s'est efforcée, en élaborant le fac-similé, de limiter autant que possible la part d'interprétation personnelle; pour certaines d'entre elles cependant, on ne peut exclure absolument une autre lecture, ou une confusion entre un trait gravé et une éraflure de la pierre."
- ↑ По време на Първата световна война френският археолог Шарл Авезу видял и направил некачествен отпечатък от един първобългарски надпис на колана във Василика, Халкидика, около 18 км югоизточно от Солун (D. Feissel et M. Sève, La Chalcidique vue par Charles Avezou. Notes de voyage et inscriptions BCH 103, 1967, 287—288, № 8). Въз основа на съобщението в BCH надписът е издаден с коментар от В. Бешевлиев, Zur Deutung der protobulgarischen Inschrift von Vassilika. Chalkidike (Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 35, 1985, 143—148). Тук № 14 bis. При разкопки във външния град на Плиска е намерена плоча с посочване на дата (№ 90)., Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София 1992, стр. 32
- ↑ Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София 1992, стр. 149
- ↑ Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София 1992, стр. 151
- ↑ Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София 1992, стр. 150
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, Хан и ханство „на многото българи“ (814–852 г.), Глава седма, Том І, История на България в три тома, C. 1999