Василика
Василика̀ или Царево село (на гръцки: Βασιλικά) е малък град в Република Гърция, дем Седес, област Централна Македония.
| Василика Βασιλικά | |
  Василика  Василика  Василика | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Седес |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 4163 души (2001) |
| Пощенски код | 570 06 |
| Телефонен код | 2396 |
| Василика в Общомедия | |
География
редактиранеГрадчето е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, в долина между планините Хортач (Хортиатис) от север и Холомонда от юг на 20 километра югоизточно от Солун.
История
редактиранеСредновековие
редактиранеТук е открит български държавно-военен надпис от IX век на кавхан Исбул известен в науката като Надписът от Василика.[1][2]
В местността Писона на километър северозападно от Василика, близо до пътя Солун - Полигирос, са Писонската кула и Писонският хамам, останки от късносредновековното селище Пинсон (Πινσών) или Пинасонос (Πινασώνος), на което са запазени поземлен регистър и списъци на жителите му от XIV век. Селището е принадлежало на Великата Лавра, а Василика на Хортачкия манастир. Василика се споменава за първи път през 1094 година в светогорски документ.[3]
В Османската империя
редактиране
По време на османската власт Василика е едно от най-важните села на нахията Каламария и е принадлежало към така наречените Алатадски села. По някое време през османския период селото става вакъф към Атик джамия в Солун.[3]
В XIX век Василика е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1821 година, изгорена в Халкидическото въстание заедно с цялото село в същата година и възстановена в 1831 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Василика (Vassilika), център на Касандрийска епархия, живеят 2500 гърци.[5]
В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Василика живеят 2000 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Василико (Vassiliko) има 1500 жители гърци и в селото има гръцко основно и прогимназиално училище.[7]
При свое посещение в селото българската учителка Царевна Миладинова пише:
| „ | Така стана, че една година се решихме семейно да летуваме в Царево село (Василика) и да бъдем изненадани от това, че най-старите хора в почти погърченото село тогава продължаваха да държат за българското му име и когато им зададеш някой въпрос на български – да отговарят на хубав стар наш език („ронка“ вместо ръка; „зомби“ вместо зъби, „гренда“ вместо греда, „домб“ вместо дъб и пр.), също както близките киречкьойлийци и заровчани, също както далечните костурчани.[8] | “ |
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Василика (Βασιλικά) е гръцкоговорещо село в Касандрийска митрополия с 2000 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко шесткласно смесено училище и гръцко четирикласно смесено училище с 300 ученици и 5 учители.[9]
В Гърция
редактиранеВ 1912 година по време на Балканската война във Василика влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война от 1913 година, селото остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Авулия[10] | Άβούλια | Мити | Μύτη[11] | връх на СИ от Монопигадо (Цели) и на Ю от Василика (536 m)[10] |
| Авулия[10] | Άβούλια | Дасомено | Δασωμένο[11] | местност на ЮЮЗ от Василика[10] |
| Вузари[10] | Βούζαρι | Корифи | Κορυφή[11] | възвишение в Хортач на СИ от Василика (486,4 m)[10] |
Личности
редактиране
- Родени във Василика
Анастасиос Патикас (Αναστάσιος Πατίκας), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос, свръзка на Ламброс Коромилас с капитаните Пею, Андреас, Георгиос Галанопулос и Василиос Папакостас[12]- Атанасиос Кодзиас (1750-те - 1821), гръцки търговец и революционер
- Василиос Гакудис (Βασίλειος Γακούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и укривател на андарти, арестуван за 2 години от османската власт[12]
- Василиос Кодзиоглу, гръцки революционер, участник във Войната за независимост
- Василиос Патикас (Βασίλειος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер на андартите[12]
- Ираклис Патикас, гръцки андартски капитан
- Йоанис Аргириу (Ιωάννης Αργυρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, сътрудник на Димитриос Космопулос за Халкидики[13]
- Нестор Михалакис (Νέστωρ Μιχαλάκας), гръцки андартски деец, четник[12]
- Филипос Сарафянос (Φίλιππος Σαραφιανός), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12]
- Христос Анагностудис (Χρήστος Αναγνωστούδης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Власиос Цироянис между 1907 и 1908 година[13]
- Христос Патикас (Χρήστος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от втори ред ред, подпомага Димитриос Космопулос и действа като куриер[12]
- Починали във Василика
- Стаматиос Капсас (? – 1821), гръцки революционер
Бележки
редактиране- ↑ Божилов, Иван. Нов български надпис с името на хан Маламир. ИНМВ, XIX (1983), с. 20
- ↑ Николова, Атина. Извори за българска история – списък, 2013
- ↑ а б Πύργος Βασιλικών Θεσσαλονίκης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Βασιλικά // Ιερά Μητρόπολη Κασσανδρείας. Посетен на 24 октомври 2016.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220-221. (на френски)
- ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 165.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)