Отваря главното меню

Василика̀ или Царево село (на гръцки: Βασιλικά) е малък град в Република Гърция, дем Терми, област Централна Македония с 4163 жители (2001).

Василика
Βασιλικά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Терми
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 640 m
Население 4163 души (2001)
Пощенски код 570 06
Телефонен код 23960-2

ГеографияРедактиране

Градчето е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, в долина между планините Хортач (Хортиатис) от север и Холомондас от юг на 20 километра югоизточно от Солун. Във Василика е разположен манастирът „Свети Йоан Богослов“.

ИсторияРедактиране

 
Документ на гръцкото училище във Василика, 1904 г.
 
Служителят на гръцкото консулство в Солун и организатор на гръцката пропаганда Димитриос Какавос (в центъра) на посещение във Василика

Тук е открит български държавно-военен надпис от IX век на кавхан Исбул известен в науката като Надписът от Василика.

В XIX век Василика е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1821 г., изгорена в Халкидическото въстание заедно с цялото село в същата година и възстановена в 1831 г.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Василика (Vassilika), център на Касандрийска епархия, живеят 2500 гърци.[2]

В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Василика живеят 2000 гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Василико (Vassiliko) има 1500 жители гърци и в селото има гръцко основно и прогимназиално училище.[4]

При свое посещение в селото българската учителка Царевна Миладинова пише:

Така стана, че една година се решихме семейно да летуваме в Царево село (Василика) и да бъдем изненадани от това, че най-старите хора в почти погърченото село тогава продължаваха да държат за българското му име и когато им зададеш някой въпрос на български – да отговарят на хубав стар наш език („ронка“ вместо ръка; „зомби“ вместо зъби, „гренда“ вместо греда, „домб“ вместо дъб и пр.), също както близките киречкьойлийци и заровчани, също както далечните костурчани.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Василика (Βασιλικά) е гръцкоговорящо село в Касандрийска митрополия с 2000 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко шесткласно смесено училище и гръцко четирикласно смесено училище с 300 ученици и 5 учители.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени във Василика
Починали във Василика


БележкиРедактиране

  1. Βασιλικά. // Ιερά Μητρόπολη Κασσανδρείας. Посетен на 24 октомври 2016.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 220-221.
  5. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 165.
  6. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)