Василика
Василика̀ или Царево село (на гръцки: Βασιλικά) е малък град в Република Гърция, дем Терми, област Централна Македония с 4163 жители (2001).
|
Василика Βασιλικά |
|
|---|---|
  Василика  Василика |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Терми |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 4163 души (2001) |
| Пощенски код | 570 06 |
| Телефонен код | 23960-2 |
ГеографияРедактиране
Градчето е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, в долина между планините Хортач (Хортиатис) от север и Холомондас от юг на 20 километра югоизточно от Солун. Във Василика е разположен манастирът „Свети Йоан Богослов“.
ИсторияРедактиране
Тук е открит български държавно-военен надпис от IX век на кавхан Исбул известен в науката като Надписът от Василика.
В XIX век Василика е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1821 г., изгорена в Халкидическото въстание заедно с цялото село в същата година и възстановена в 1831 г.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Василика (Vassilika), център на Касандрийска епархия, живеят 2500 гърци.[2]
В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Василика живеят 2000 гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Василико (Vassiliko) има 1500 жители гърци и в селото има гръцко основно и прогимназиално училище.[4]
При свое посещение в селото българската учителка Царевна Миладинова пише:
| „ | Така стана, че една година се решихме семейно да летуваме в Царево село (Василика) и да бъдем изненадани от това, че най-старите хора в почти погърченото село тогава продължаваха да държат за българското му име и когато им зададеш някой въпрос на български – да отговарят на хубав стар наш език („ронка“ вместо ръка; „зомби“ вместо зъби, „гренда“ вместо греда, „домб“ вместо дъб и пр.), също както близките киречкьойлийци и заровчани, също както далечните костурчани.[5] | “ |
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Василика (Βασιλικά) е гръцкоговорещо село в Касандрийска митрополия с 2000 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко шесткласно смесено училище и гръцко четирикласно смесено училище с 300 ученици и 5 учители.[6]
ЛичностиРедактиране
- Родени във Василика
Анастасиос Патикас (Αναστάσιος Πατίκας), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос, свръзка на Ламброс Коромилас с капитаните Пею, Андреас, Георгиос Галанопулос и Василиос Папакостас[7]- Атанасиос Кодзиас (1750-те - 1821), гръцки търговец и революционер
- Василиос Гакудис (Βασίλειος Γακούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и укривател на андарти, арестуван за 2 години от османската власт[8]
- Василиос Кодзиоглу, гръцки революционер, участник във Войната за независимост
- Василиос Патикас (Βασίλειος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер на андартите[9]
- Ираклис Патикас, гръцки андартски капитан
- Йоанис Аргириу (Ιωάννης Αργυρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, сътрудник на Димитриос Космопулос за Халкидики[10]
- Нестор Михалакис (Νέστωρ Μιχαλάκας), гръцки андартски деец, четник[11]
- Филипос Сарафянос (Φίλιππος Σαραφιανός), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12]
- Христос Анагностудис (Χρήστος Αναγνωστούδης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Власиос Цироянис между 1907-1908 година[13]
- Христос Патикас (Χρήστος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от втори ред ред, подпомага Димитриос Космопулос и действа като куриер[14]
- Починали във Василика
- Стаматиос Капсас (? – 1821), гръцки революционер
БележкиРедактиране
- ↑ Βασιλικά. // Ιερά Μητρόπολη Κασσανδρείας. Посетен на 24 октомври 2016.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 220-221.
- ↑ Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 165.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)