Наира Хамбарцумян

арменска поетеса и литературовед

Наира Хамбарцумян (на арменски: Նաիրա Համբարձումյան) е арменска литературна критичка, университетска преподавателка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанровете лирика, детска литература, научни изследвания и документалистика.[1][2]

Наира Хамбарцумян
Նաիրա Համբարձումյան
Наира Хамбарцумян, 2010 г.
Наира Хамбарцумян, 2010 г.
Родена5 август 1974 г. (49 г.)
Професияписател, поет, преводач, литературен критик
Националност СССР
 Армения
Активен период1999 –
Жанрлирика, драма, детска литература, документалистика
Уебсайтwww.nairahambardzumyan.com

Биография и творчество

редактиране

Родена е на 5 август 1974 г. в Ереван, Арменска ССР, СССР. През 1991 г. завършва Ереванското средно училище № 174. През 1996 г. завършва арменска филология във Факултета по арменски език и литература на Ереванския държавен педагогически университет. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на филологическите науки (докторска степен).[1][2][3]

В периода 2003 – 2011 г. е преподавателка в университета „Храчя Ачарян“. През 2008 г. получава длъжността доцент. В периода 2009 – 2010 г. като доброволец сътрудничи на информационна агенция „Ноян Тапан“, в която подготвя литературните и детски страници на електронния вестник „Хайерн Айсор“ на Министерството на диаспората на Република Армения. От 2010 г. работи като старши научен сътрудник в катедрата „Арменска литература на диаспората“ на Института за литература „Манук Абегян“ към Националната академия на науките на Република Армения.[1][2][3]

Дебютира със стихотворения през 1999 г. в списание „Гарун“. От 2008 г. е член на Съюза на писателите на Армения.[1][2]

В нейните научни изследвания разглежда въпросите на арменската литературна теория, критика, история, както и въпроси, свързани с философията, психоанализата и езиковата психология.[1][2]

Прави преводи на поетични произведения на Хулио Кортасар, Алфонсина Сторни и Хорхе Карера Андраде.[1][2]

Наира Хамбарцумян живее със семейството си в Ереван.

Произведения

редактиране

Стихосбирки

редактиране
  • Մտորումներ աշնան կեսին (2001)[1][2]
  • Կանաչ կառեթներ (2004)
  • Ես բառ եմ դարձել (2008)
  • Մետեմպսիխոզ (2012)
  • Գույնը… գտավ առեղծվածը (2009)
  • Էֆեմեր իրականություն (2011)
  • Aritmia (2012)
  • Liber penitentialis (2012)
  • Vote (2013)

Научни монографии

редактиране
  • Մարո Մարգարյանի քնարերգությունը (2003) – за поетесата Маро Марканян
  • Տեքստ և մեկնություն, հոդվածներ և ուսումնասիրություններ (2013)

Научни статии

редактиране
частично представяне
  • Լույս - Ա - Պտույտ (2009)
  • Ժամանակակից միֆի հետքերով (2010)
  • Հացի բանաստեղծություն (2010)
  • Նեղացող եռանկյունուց դուրս (2010)
  • Ես հորինեցի քեզ, ես ապրում եմ (2010)
  • Մոսկովյան դժոխքից ավետյաց երկիր (2010)
  • Ինչպես պատահեց դա (2010)
  • Բանաստեղծի հայտնությունը (2010)
  • Որոնում… բոլոր դռների խաչմերուկում (2010)
  • El objecto y su sombra (2012)
  • Ընթերցող - տեքստ – հեղինակ (2012)
  • Homo Historicus is lost (2012)
  • Դրսմորֆոմանիա (2012)
  • Memory traces. Ps-D (2012)
  • Հիշողության պոետիկա (2013)
  • Քննադատությունը՝ ինքնասպան (2013)
  • Vocalis score (2013)

Детска литература

редактиране
  • Կանաչուկը (2008)[1][2]
  • Կարմիր հողմաղացներ (2010) - сборник

Приказки

редактиране
  • Դեպի երկինք (2008)
  • Փղիկը (2009)
  • Կարմիր հողմաղացներ (2009)
  • Հավերժության կամուրջը (2009)
  • Փոքրիկ կիկին (2009)
  • Տիեզերքի երգը (2010)
  • Լուսինն ու արփին (2010)
  • Աղջիկն ու ջութակը (2012)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Նաիրա Համբարձումյան в Уикипедия на арменски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​