Найден Попстоянов
Найден Стефанов Попстоянов (изписване до 1945 година: Найден попъ Стояновъ) е български учител, участник в Априлското въстание от 1876 година.
| Найден Попстоянов | |
| революционер | |
 | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Работил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Петко Стоянов |
Биография
редактиране
Роден е в Копривщица. Учи във взаимното училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Найден Геров. Учителства в Панагюрище 1861 – 1864, Свищов 1866 – 1867, Плевен и Копривщица 1869 – 1876 години. Основаното през 1869 г. Народно читалище „Неофит Рилец“ е основано по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав.
Той е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица през 1870 – 1873 година като главен даскал.[1]
Превежда за нуждите на образованието учебниците „Кратка антропология или наука за человека“, „Кратко землеописание за деца“ и „Кратка аритметика за първоначални ученици“. Автор на читалищния устав през 1869 г.[2] Баща на четири деца, член на копривщенския революционен комитет. За подпомагане на четата на Филип Тотю през 1860 година е затворен и преследван от турските власти.[3] Делегат на Оборищенското събрание. Заловен в Троянския Балкан, убит след изтезанията в Търновския затвор, заедно с Тодор Каблешков, след потушаването на Априлското въстание.[4]
| „ | Даскал Найден Попстоянов, хилядникът на Копривщица, който командува една част от обсадата на Стрелешката джамия, е хванат, заедно с Каблешков в Троянския балкан. Найден бил съвършено отпаднал духом. Тежестта на годините – той бил човък на 45 години – мисълта за изоставените деца и жена, както и физическата немощ, следствие редица години усилена учителска дъятелност, правили пътят на скиталчеството по балкана, особено след такава съкрушителна катастрофа на делото, несносен за кроткия инак по характер мирен културен деец. А когато вече паднал във вражески ръце, силите му го оставили съвършено; той не можел да върви. Тогава почнали инквизиторските смъртни мъчения над него. Опитали с бой и с издевателства да повърнат силиге на стария труженик, а с това го убили още повече. Той носил дълга брада, оскубали му я. Така, смазан от бой и от мъки, той паднал полумъртъв и тогава го метнали „като кожа на самаря на един мършав кон“ и една вечер късно бил замъкнат в Търново. | “ |
Братът на Найден, Петко Попстоянов е опълченец от Шипка.
Цитати от Найден Попстоянов
редактиране- „Който за народъ ся труди и грижи, Тукъ той въ гнусна темница лѣжи.“[6]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- Жив музей Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Виларова, Р. Копривщица стр 91, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN:954-776-003-3
- ↑ Каблешкова, Р. Копривщица, стр. 13, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2007, ISBN 978-954-517-036-2
- ↑ Каблешкова Р. Сто видни копривщенци стр.41 Симелпрес 2014
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 631.
- ↑ Страшимипов, Димитър. История на Априлското Възстание. Пловдив, Пловдивска окръжна постоянна комисия, 1907. с. Т. II. 388.
- ↑ Страшимиров, Димитър. История на Априлското Възстание // Пловдивска окръжна постоянна комисия, 1907. с. 202. Посетен на 28 октомври 2022.