Найден Попстоянов
Найден Стефанов Попстоянов е български учител, участник в Априлското въстание от 1876 година.
| Найден Попстоянов | |
|---|---|
| революционер | |
 | |
| Роден |
1830 г.
|
| Починал | |
БиографияРедактиране
Роден е в Копривщица. Учи във взаимното училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Найден Геров. Учителства в Панагюрище 1861 – 1864, Свищов 1866 – 1867, Плевен и Копривщица 1869 – 1876 години. Основаното през 1869 г. Народно читалище „Неофит Рилец“ е основано по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав.
Той е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица през 1870 – 1873 година като главен даскал.[1]
Превежда за нуждите на образованието учебниците: „Кратка антропология или наука за человека“, „Кратко землеописание за деца“ и „Кратка аритметика за първоначални ученици“. Автор на читалищния устав през 1869 г.[2] Баща на четири деца, член на копривщенския революционен комитет. За подпомагане на четата на Филип Тотю през 1860 година е затворен и преследван от турските власти.[3] Делегат на Оборищенското събрание. Заловен в Троянския Балкан, убит след изтезанията в Търновския затвор, заедно с Тодор Каблешков, след потушаването на Априлското въстание.[4]
Братът на Найден, Петко Попстоянов е опълченец от Шипка.
Цитати от Найден ПопстояновРедактиране
Който за народъ ся труди и грижи, Тукъ той въ гнусна темница лѣжи.[5]
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Жив музей Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ Виларова, Р. Копривщица стр 91, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN:954-776-003-3
- ↑ Каблешкова, Р. Копривщица, стр. 13, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2007, ISBN 978-954-517-036-2
- ↑ Каблешкова Р. Сто видни копривщенци стр.41 Симелпрес 2014
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 631.
- ↑ Страшимиров, Димитър. История на Априлското Възстание. // Пловдивска окръжна постоянна комисия, 1907. с. 202. Посетен на 28 октомври 2022.