Панагюрище
Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.
Панагюрище | |
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 151 души[1] (15 март 2024 г.) 72,8 души/km² |
Землище | 221,78 km² |
Надм. височина | 550 m |
Пощ. код | 4500 |
Тел. код | 0357 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 55302 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Панагюрище Желязко Гагов (независим политик; 2023) |
Адрес на общината | |
пл. „20 април“ 13 | |
Уебсайт | www.panagyurishte.org |
Панагюрище в Общомедия |
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 16 255 души по настоящ адрес и 17 511 души по постоянен адрес.[2]
География
редактиранеГрад Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).
Панагюрище се намира на 43 km северно от областния град Пазарджик.
В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.
История
редактиранеВ околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.
Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.
Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[3] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'.[4]
Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.
В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.[5]
Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.
През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността.[6]
През 1977 г. става общински център.
Религии
редактиранеНаселението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[7] Силно толстоистко средище до 1944 г.
В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.
Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на османската власт градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 17 584 | 100 |
Българи | 16 318 | 92,80 |
Турци | 4 | 0,02 |
Цигани | 60 | 0,34 |
Други | 15 | 0.08 |
Не се самоопределят | 276 | 1,56 |
Неотговорили | 911 | 5,18 |
Икономика
редактиранеОсновни предприятия в града са: Асарел-Медет АД, Оптикоелектрон Груп АД, Оптикс АД, предприятие за производство на пластмасови изделия „Бунай“АД, текстилните фабрики „Яна“ АД – производство на памучни хавлиени изделия и „Ритон-П“. „ИНА“ ЕООД – биологично земеделие и производство на етерични масла.[11]
Градът е последна гара на жп линията Пловдив – Панагюрище.
Обществени институции
редактиранеКултурни и природни забележителности
редактиранеКъщата музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856 – 1917), българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00 – 17:00); има печат.
Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 km северозападно от града. Тук на 14 април 1876 г. е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.
На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище.
Театри
редактиранеГрадът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи групи.
Музеи
редактиранеВ Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници.
В една от залите на музея е изложен макет на панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.
Градът разполага и с природонаучен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.
По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.
Друг музей е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща, отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.
Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.
На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци". В подножието му е най-старата панагюрска църква – „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. Тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са покрити със злато.
Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.
Побратимени градове
редактиранеКарта
редактиранеРедовни събития
редактиране- Празникът на града се отбелязва на 2 май, годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април).
- Годишният пазар се провежда на Разпети петък.
Спорт
редактиране- ФК „Оборище“
- ХК Панагюрище
- БК Панагюрище
- Волейболен клуб „Пан волей“
- Спортен клуб „Железни братя“
Известни личности
редактиране- Атанас Шопов (1855 – 1922) – книжовник и дипломат
- Велко Королеев (1798 – 1903) – просветен деец, книгоиздател[14]
- Георги Баиров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, фотограф, V клас, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[15]
- Георги Брадистилов, професор (1904 – 1977) – математик
- Георги Гешанов (1872 – 1907), революционер от ВМОРО
- Георги Дамянов, революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[16]
- Георги Кукурешков (1867 – ?) – военен, полковник
- Георги Шопов (1880 – 1932) – толстоист, отказал военна служба, кореспондирал с Лев Толстой
- Дамаскин Велешки (Димитър Дипчев) (1817 – 1878) – духовник, първи екзархийски Велешки митрополит
- Делчо Илчев (1885 – 1925) – ентомолог
- Делчо Лулчев (1935 – 1985) – строителен инженер
- Дончо Чупаринов (1894 – 1925) – революционер, деец на ВМРО
- Емануил Джуджев (1835 – 1908) – учител, общественик, революционер и духовник
- Захари Кръст. Налбатов, революционер от ВМОРО, четник на Пеню Шиваров[17]
- Захари Т. Захариев, революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[18]
- Иван Варадинов (1887 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[19]
- Иван Делибашов, революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[20]
- Илия Георгиев, революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[21]
- Иван Карпаров (? - 1925), български революционер, деец на ВМРО[22]
- Йончо Берберов (1873 – 1953) – военен, предприемач
- Епископ Кирил Йончев бъл. Илия Манчов Йончев, Кирил Йончев, рус. Кирилл Йончев, англ. Archbishop Kyril) (1920 – 2007) – Питсбъргски архиепископ, завеждащ българските православни общини към Православната Църква в Америка[23]
- Кирил Петров Перфанов (1890 – 1979) – режисьор и сценарист на документални филми, актьор[24]
- Крайчо Самоходов – знаменосец на четата на Бенковски
- Лука Иванов (1867 – 1906) – военен и революционер, воденски войвода на ВМОРО
- Лъчезар Димитров Цоцорков (1945 – 2017) – индустриалец, родолюбец и филантроп
- Марин Дринов (1838 – 1906) – възрожденски учен и държавник, пръв председател на Българското книжовно дружество (БАН)
- Нешо Бончев (1839 – 1878) – възрожденец, първият български литературен критик, педагог
- Никола Райков Белопитов (1901 – 1972) – български инженер, изобретател и стопански деятел
- Орчо войвода (1829 – 1911) – стотник от Априлското въстание
- Павел Бобеков (1852 – 1877) – председател на Привременното правителство и хилядник по време на Априлското въстание
- Павел Делирадев (1879 – 1957) – революционер от ВМОРО
- Пандели Бозаджиев (р. 1945) – офицер от Държавна сигурност
- Параскева Джукелова (1970 – ) – драматична и филмова актриса
- Петко Койчев (1888 – 1907) – революционер, деец на ВМОРО, загинал в Битката на Ножот
- Петър Карапетров (1843 – 1905) – възрожденец, книгоиздател и историк
- Петър Петрин, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[25]
- Райна Княгиня (1856 – 1917) – учителка и революционерка
- Сава Радулов (1817 – 1887) – възрожденски просветен деец и духовник
- Стефан Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[26]
- Стоичко Ангелов (1888 – ?), революционер от ВМОРО, четник на Никола Досев[27]
- Стою Брадистилов (1863 – 1930) – военен деец, генерал-лейтенант
- Стоян Цветков, професор (1930 – 2007) – селекционер на зърнено-житни култури
- Тодор Бистреков, революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[18]
- Янко Павлов (1888 – 1974) – скулптор
Паметници на личности
редактиране-
Паметник на Райна Княгиня
-
Паметник на Орчо войвода
Кухня
редактиранеВ Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България като под наименованието „яйца по панагюрски“: 3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат. В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 21.
- ↑ Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 81.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.
- ↑ www.sesc-bg.org
- ↑ „Справка за населението на град Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-30. Посетен на 23 юни 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ ИНА ЕООД // Архивиран от оригинала на 2021-05-08. Посетен на 2018-03-10.
- ↑ www.panagyurishte.org
- ↑ www.panagyurishte.org
- ↑ Кой е панагюрецът Велко Королеев и в какво се изразява приносът му към празника на светите братя Кирил и Методий
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75 – 76.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 932.
- ↑ Seventy Years of Holy Orthodoxy in Mid-Michigan 1916 – 1986, St. Nicholas Orthodox Church, The Orthodox Church in America, Burton, Michigan, 1986. [1]
- ↑ Видяна на 12 януари 2017
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на община Панагюрище
- Новини от Панагюрище и региона Стар сайт: Архив на оригинала от 2019-03-30 в Wayback Machine.
- Архитект Гергана Дякова
- Панагюрски Обяви
- Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893
- Черновежд, Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-и априлий 1876 година… Средец, 1893
- Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906