Уикипедия

Панагюрище

град в България

Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.

Панагюрище
Знаме
      
Герб
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс
България
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Област Пазарджик
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Панагюрище
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Общи данни
Население16 151 души[1] (15 март 2024 г.)
72,8 души/km²
Землище221,78 km²
Надм. височина550 m
Пощ. код4500
Тел. код0357
МПС кодРА
ЕКАТТЕ55302
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   – кмет		Панагюрище
Желязко Гагов
(независим политик; 2023)
Адрес на общината
пл. „20 април“ 13
Уебсайтwww.panagyurishte.org
Панагюрище в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 16 255 души по настоящ адрес и 17 511 души по постоянен адрес.[2]

География редактиране

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).

Панагюрище се намира на 43 km северно от областния град Пазарджик.

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

История редактиране

 
Панагюрското съкровище
 
Историческият музей в Панагюрище
 
Тутевата къща в Панагюрище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

 
Традиционно облекло

Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[3] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'.[4]

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.[5]

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността.[6]

През 1977 г. става общински център.

Религии редактиране

 
Църквата „Св. Георги“

Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[7] Силно толстоистко средище до 1944 г.

В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на османската власт градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване		Численост
193410 198
194612 014
195614 000
196518 315
197520 634
198522 011
199221 131
200119 994
201117 584
202116 553

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г. редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 17 584 100
Българи 16 318 92,80
Турци 4 0,02
Цигани 60 0,34
Други 15 0.08
Не се самоопределят 276 1,56
Не отговорили 911 5,18

Икономика редактиране

 
Сградата на общината
 
Читалище „Виделина“

Основни предприятия в града са: Асарел-Медет АД, Оптикоелектрон Груп АД, Оптикс АД, предприятие за производство на пластмасови изделия „Бунай“АД, текстилните фабрики „Яна“ АД – производство на памучни хавлиени изделия и „Ритон-П“. „ИНА“ ЕООД – биологично земеделие и производство на етерични масла.[11]

Градът е последна гара на жп линията Пловдив – Панагюрище.

Обществени институции редактиране

Културни и природни забележителности редактиране

 
Къщата на Райна Княгиня

Къщата музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856 – 1917), българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00 – 17:00); има печат.

Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 km северозападно от града. Тук на 14 април 1876 г. е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.

На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище.

Театри редактиране

Градът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи групи.

Музеи редактиране

В Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници.

В една от залите на музея е изложен макет на панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.

Градът разполага и с природонаучен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.

По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.

Друг музей е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща, отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.

Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци". В подножието му е най-старата панагюрска църква – „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. Тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са покрити със злато.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

 
Панорамен изглед към Панагюрище

Побратимени градове редактиране

Карта редактиране

 
Карта на забележителностите в град Панагюрище

Редовни събития редактиране

Спорт редактиране

  • ФК „Оборище“
  • ХК Панагюрище
  • БК Панагюрище
  • Волейболен клуб „Пан волей“
  • Спортен клуб „Железни братя“

Известни личности редактиране

Паметници на личности редактиране

Кухня редактиране

В Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България като под наименованието „яйца по панагюрски“: 3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат. В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 21.
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 81.
  5. ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.
  6. ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.
  7. ↑ www.sesc-bg.org
  8. ↑ „Справка за населението на град Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-30. Посетен на 23 юни 2017.
  9. ↑ „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  10. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  11. ↑ ИНА ЕООД // Архивиран от оригинала на 2021-05-08. Посетен на 2018-03-10.
  12. ↑ www.panagyurishte.org
  13. ↑ www.panagyurishte.org
  14. ↑ Кой е панагюрецът Велко Королеев и в какво се изразява приносът му към празника на светите братя Кирил и Методий
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75 – 76.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  18. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  22. ↑ Seventy Years of Holy Orthodoxy in Mid-Michigan 1916 – 1986, St. Nicholas Orthodox Church, The Orthodox Church in America, Burton, Michigan, 1986. [1]
  23. ↑ Видяна на 12 януари 2017
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панагюрище&oldid=12159401“.